|
|
|
|
|
|
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им. Двадесетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка ѝ, нито сестра ѝ, нито баба ѝ осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по- ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
Заради увлечението по шефа си Лизи остава без работа и средства, което я принуждава да се върне в дома на родителите си от Лондонското сити в провинцията. Когато с неохота започва нова работа, среша госпожа Далимор, привидно обикновена възрастна дама, чието минало обаче се оказва удивително... Прехвърлила деветдесетте, госпожа Далимор също започва да осмисля положението си. Старостта вече я застига. Докато неочакваното им приятелство с Лизи се задълбочава, възрастната жена ѝ споделя историята на младо момиче, напуснало Америка преди началото на Втората световна война и открило вълнуващ нов живот отвъд океана. ... |
|
Неслихан Аджу изследва своите критски корени, като от името на едно момиче разказва трагикомичната история на емигрантско семейство, изселено от Крит в красив, но чужд остров в Мраморно море. разказ, изпълнен с мъчителни и тъжни събития, който авторката, с присъщия си експресивен и ироничен стил, превръща в забавен спектакъл. "Хуморът е побеляла от старост трагедия. В крайна сметка всичко придобива хумористичен характер - всички болки, бедността, дори и смъртта. Всъщност, ако не беше така, нямаше да можем да оцеляваме; искам да кажа, че докато проклятието, наречено съзнание, виси на врата ни, единственото ни ... |
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |
|
"Песен за Сянката" е завършекът на разкошната, пищна дилогия на С. Джей-Джоунс . ... Половин година след края на "Зимна песен" Лизл се е посветила изцяло на музикалната си кариера, а и на тази на брат си. Макар да е решила да гледа напред и да не се обръща към миналото, животът в Горната земя не е толкова лесен, колкото се е надявала. Любимият ѝ брат Йозеф е станал дистанциран, хладен, притворен в себе си, а същевременно Лизл не съумява да изтрие от съзнанието си младия мъж, останал в земите отдолу, и музиката, пробудена от него. Появяват се обаче тревожни знаци, че преградите между световете се ... |
|
В кралство, завладяно от нашественици, едно момиче държи ключа за разкриването на тайните от миналото и боговете демони. Някога Лан е имала различно име, но сега носи това, дадено ѝ от нашествениците. Преди дванайсет години елантийците са завладели страната ѝ, убили са майка ѝ и са поставили магията на народа ѝ извън закона. Лан прекарва нощите си, като пее в чайната, служеща за забавление на чужденците. Денем издирва реликви от миналото на народа си. Всичко, което може да ѝ помогне да разбере какво представлява странният символ на ръката ѝ, прогорен от майка ѝ в миговете, преди ... |
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |