"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
"Работя в една софийска болница. На операционната маса ляга жена, която спокойно може да конкурира човечето от емблемата на онези френски автомобилни гуми. Масата е с хидравличен механизъм, разчетен за максимално тегло 140 кг. С лягането на хидравликата изпуска и масата, съскайки - в най-ниско положение. - Колко килограма сте? - питам, колкото да спечеля баса, който съм сключил със себе си за теглото й. - Деветдесет - отговаря пациентката и ме поглежда палаво. - Добре - привидно унило заключвам аз. - Да речем, че ви дам упойка за 90 килограма. А какво ще правят през това време останалите 60? - Иииих бе, докторе! Как ... |
|
|
Провинциална Ирландия през 80 -те години на миналия век. Едно момиче е оставено да живее през лятото при роднини, докато майка му роди поредното дете. В дома на семейство Кинсела обаче всичко е различно: кладенецът не пресъхва, има вътрешна тоалетна и баня, както и един бял уред, на който казват фризер, в градината расте обилие от зеленчуци. Има място и време за мислене. Момичето усеща непозната досега загриженост и топлота. Госпожа Кинсела заявява, че у тях няма тайни. Но в къщата витае нещо неизречено. Момичето открива не само една тайна, а също, че болката може да се превърне в нежност. През детския глас на героинята ... |
|
|
Книгата "Мостове към света на деменцията" е написана, за да улесни делника на хората, които се грижат за свои засегнати близки. Ужасно трудно е да поемеш грижата за болен от алцхаймер в домашни условия. За него обаче това е по-добрата възможност. Поемайки отговорността и тежестта на домашната грижа, близките са объркани, понякога дори отчаяни, поради огромните промени, настъпили в характера и в поведението на стария човек. Гняв, безпомощност, срам и вина са най-често изпитваните чувства. Какво да направя, когато ме обвинява, че съм откраднала нейни вещи? Не ме познава, бърка ме с друг човек - ужасно! Не ... |
|
|
"Изгълтах на един дъх тази книга с безгрижно удоволствие!" Джонатан Франзен ... Бернадет Фокс е известна. За нейния съпруг – гуру от "Майкрософт", тя е безстрашно отстояващ мнението си партньор; за майките на възпитаниците на едно частно училище в Сиатъл – срам; за експертите в областта на дизайна – архитект-новатор, а за петнайсетгодишната Бий – най-добра приятелка и просто Мама. После Бернадет изчезва. Всичко започва, когато Бий изиграва картата с високия си успех в края на срока и поисква обещаната ѝ награда: семейно пътуване до Антарктика. Но нарастващата алергия на Бернадет към Сиатъл – и ... |
|
|
Апокалипсисът никога не е бил по-забавен! ... Според "Правите и акуратни предсказания" на Агнес Нътър светът ще свърши в събота. Всъщност тази събота. Точно след вечеря. Което означава, че Армагедон ще връхлети в съботната вечер. Ще има морета от пламъци, дъждове от риба, луната ще се облее в кръв и армиите на Рая и Ада ще влязат в последна битка. Което е и главният проблем на Кроули, най-способният демон, по рождение влечуго, и на неговия опонент и стар приятел Азирафел, талантлив ангел и собственик на антикварна книжарничка, тъй като и на двамата животът на земята им харесва. Така че те нямат друга възможност, ... |
|
|
Виола няма късмет с мъжете. Първият ѝ съпруг Марко, приятел от младостта и баща на единственото ѝ дете, я напуска, когато осъзнава, че всъщност е гей. Вторият ѝ мъж Рийс завършва живота си, изпълнен със слава и високи скорости, блъскайки се със своето порше в стена. Нищо чудно, че роднините ѝ решават да се грижат за нея, а приятелките ѝ мислят, че не бива да я оставят да излиза сама... По тази причина, на трийсет и пет години, тя отново заживява с майка си в семейната им къща. За свой срам. Виола знае, че трябва да поеме нещата в свои ръце и да си върне бързо живота. С раздразнителна дъщеря, ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
|
Роман като шлифован диамант Това не е роман не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Това не е роман е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат и и се докосва до дневници и писма на роднини. ... |
|
|
"Имате сарком на костта; ще се наложи да ампутираме крака ви, но ще живеете." Това казва на 26-годишния Александър Сосновски хирург, който току-що е разгледал внимателно рентгенова снимка на бедрената му кост. В крайна сметка се оказва, че има остеомиелит; следва тежка хирургична операция, извършена от специалист, благодарение на когото Сосновски не губи крака си. Системата му е изградена на базата на съвета, който получава от ръководителя на Катедрата по хирургия в Медицинския институт (именно той го оперира): "Запомни: Човек е жив и здрав, докато се движи. Ако започне да се самосъжалява, е загубен!" ... |
|
|
"Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои - унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст - да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя ... |
|
|
Реджина Финч е доволна от своя скромен живот сред книгите. Току-що е започнала и най-престижната работа в своята област, а именно библиотекарка в Нюйоркската обществена библиотека. Но един секси, екстравагантен и предизвикателен милионер отключва таената ѝ страст, като дори почитаната сграда на библиотеката се превръща в опасна площадка на страсти и удоволствия... Експлозии от страст и в същото време обърканост и срам заплашват да разрушат спокойното ежедневие на Реджина. Да се подчинява и да играе роли – също е новост за нея. Но това, което я обърква най-много, е въведението й в работата на Бети Пейдж – един от ... |
