"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
Докога ще търпим това? Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето. Да преминем здрави през хаоса! ... Изненадващото решение на правителствените представители за забрана на хранителните добавки и природните лечебни средства и същевременно повсеместното предлагане на средства като WLAN, които истински "изпепеляват" мозъка ни, буди протест. Задавали ли сте си понякога въпроса как човек изобщо може да остане здрав в подобен хаос? Във втория том на своята книга Стига вече! Йоханес Холей отново ви разкрива купчина долни лъжи. Раздайте заедно с него "червените картони" и изхвърлете ... |
|
Съставител: гл. ас. д-р Николай Димитров. ... Избрани творби на автора се интерпретират от представители на различни литературоведски, философски, екзегетически стратегии и критически почерци, което разширява границите на разбиране, онагледява вътрешната многоизмерност и разнопосочност на художествения текст. "Дебелянов . Съвременни интерпретации" предлага модерни прочити на христоматийни Дебелянови творби като "Пловдив", "Гора", "Да се завърнеш в бащината къща...", "Аз искам да те помня все така...", "Помниш ли, помниш ли тихия двор...", "Легенда за ... |
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
|
От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не. Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас. Няма значение дали сте на 18 или на 80 - преразгледайте уроците, ... |
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски ? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ... |
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |