Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Жизнерадостният народен хумор в творчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. В тома са включени израни произведения на автора: разкази и одумки, а също така спомени, пътеписи, писма и драсканици от болницата, както той сам ги е нарекъл, редове от биографията и статии от Н. Георгиев, Ст. Попвасилев, Ив. Богданов, П. Пондев, В. Андреев и В. Стоянов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските ... |
|
|
Това е книга за Витята - написаха я неговите приятели и почитатели, след като "сърдитото младо момче" отплава към страната на отвъдните сънища, където няма смут и мъка. Виктор Пасков остави блестящи белетристични образци. Започна с ярката си и провокативна първа книга с новели "Невръстни убийства", посрещната възторжено от един от първожриците на съвременната проза Павел Вежинов. В нея авторът се приближаваше по почти мистичен начин към големите преди него - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Дончо Цончев. Сетне Виктор прекрачи в прекрасния романтичен свят на "Балада за Георг Хених". ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
Прагматичната дидактика е един вариант на системно представяне на практически ориентираната дидактическа теория, в центъра на който е поставена концепция за основните дидактически умения на учителите. С други думи, прагматичната дидактика е теория с практически характер, а не теория, подкрепена с примери или конкретизирана чрез практически съвети, въпреки че в нея могат да присъстват и примери, и съвети. Интегрирането на този вид теория с компетентно разработен апарат за усвояване е в състояние да превърне един университетски учебник по дидактика в съществено средство за получаване на базова дидактическа подготовка от ... |
|
|
"След Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
Фототипно издание с предговор от Владимир Василев. ... "Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа пълното издание "Под игото" и статии от Милен ... |
|
|
"Общуването с изгнаниците помага не само да усетим духа на поколенията, но и да пренапишем идеологическата гротеска, представяна като национален идеал. Разбира се, за да кажем цялата истина, не бива да пропускаме не само емигрантите, но и най-вече онези, които, както казва Бочев - пред очите ни са творели преживе история, които са творили и сътворили история и със смъртта си. Заедно с него да се върнем към времето на деветосептемврийския преврат, за да изтрием патината на забравата от хилядите жертви и, разбира се, от имената на 88 мъченици, изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 година, много от ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
1912 година е паметна не само за хилядолетната история на българската държава, но в немалка степен и в историята на човешката цивилизация. Тогава един малък по численост народ повтори пред изумения поглед на света библейския подвиг на Давид. Галиат беше приел образа не само на една империя, вече слизаща от световната сцена - срещу която той се изправи - но и натрупания в тъмата на петвековната нощ робски комплекс у самия себе си. ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
