Как да се избавите от болестите и никога повече да не боледувате? Като личност човекът се формира от външната среда, от отношенията му с хората. Ако те са накърнени, накърнена е и личността му, ако се излекуват, излекува се и душата, и тялото. Значи, той трябва да се избави от болката, която го кара да страда. Но как да я премахне? Според автора на тази книга Николай Пейчев няма по-ефективен метод за изцеление от всяко заболяване от пробуждането на душата. Щом душата започне да диша, човекът оздравява. Ако сте изпълнени с позитивни чувства, ще усетите, че е хубаво да се живее, ще се разделите с чувството за вина и ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
Как, променяйки начина си на мислене, можем да променяме душевното си състояние. ... "Рядко ще срещнете книга, която може наистина да промени живота ви. "Мисълта определя настроението" е такава книга. Денис Грийнбъргър и Кристин Падески са извлекли същественото в психотерапията, съставяйки лесен за използване наръчник за личностна промяна." Арън Бек, създател на когнитивната терапия Открийте прости, но ефективни стъпки за справяне с емоционални проблеми, за да се почувствате по-щастливи, спокойни и уверени в себе си. Тази невероятна книга вече е помогнала на над милион читатели да прилагат в живота ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
"Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали. В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, за това готвех прости манджи - ... |
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |
|
Когато съпругът ѝ умира при нелеп инцидент, Алисия наследява семейната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква представа как се прави вино. Също така не обича кучета. Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов крах, а домашният ѝ любимец се отнася към нея с безразличие. Алисия се чувства безкрайно самотна. Нима съдбата е толкова жестока, че не иска да ѝ даде втори шанс за щастие? Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и привлекателен корсиканец, а на всичкото отгоре и агроинженер, който е готов да даде на Алисия всичко, от което тя се ... |
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
В България думата сирене обикновено се използва за бялото саламурено сирене, но всъщност има хиляди видове със свои специфични характеристики, получени в зависимост от вида мляко, технологията, мястото на производство. Общото за всички сирена е, че се получават след коагулация на белтъчините в млякото, обикновено след прибавяне на сирище, след което коагулиралата маса се отцежда от остатъчната суроватка. Следва процес на узряване на сиренето, като през това време то променя вкуса и вида си. Сиренето може да се сервира с вино на официални обеди и вечери, като вечер се сервира между главното меню и десерта или накрая. С ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
Това е интересна, любопитна и полезна книга. За пръв път се прави опит да се съберат кулинарните дирения на Петко Славейков от 1870 г., на Богомил Даскалов от първата половина на ХХ век и на Ирина Димитрова от наши дни. Ведно да се представят най-известните и използвани рецепти от традиционната тревненска кухня и от пъстрия и многолюден Цариград. От книгата ще научите за невероятните умения на българите да използват родни продукти и да приготвят вкусни гозби. Ще научите още за празничните трапези, за начина на хранене и за преклонението на предците ни пред храната и общата трапеза. Подправени с пиперливия език на ... |