"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
Текстовете в тази книга се родиха по волята на неудържимата издателска инициатива на "Захарий Стоянов". Някои от тях са предговори към книги, други са послеслови, трети са статии, посветени на цялостното творчество на известни български интелектуалци. Препрочитайки страниците на тези текстове, с удовлетворение забелязвам, че продължавам стратегическия си замисъл да мисля, да пиша, да концептирам върху значими литературно-художествени и естетически факти. Независимо дали става дума за нова книга на млад и начеващ автор или за творба на класик. ... |
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
Сборникът съдържа избрани афоризми от книгите "Артефакти", "Непростимо", "Инвазия" и "Сатирисловия", както и над четиристотин непубликувани досега. "Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист. Ако олигархията е предсказуема, няма да е тя. Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен. Този народ за нищо го нямат, задето той ги няма за нищо. Външният вид много лъже, но това не е достатъчно. Той ги лъже и с вътрешния си вид. Стилистиката му е блестяща в жаргона си." Из книгата ... |
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
Един от емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура - Любен Зидаров, не престава да ни изненадва със своите неуморни художествени експерименти и търсения. Повече от половин век той упорито работи в няколко направления и жанрови полета - рисунката, илюстрацията (предимно на литература за деца и юноши), акварела, маслото, смесената техника... Нека обаче сега насочим вниманието си специално към акварелите на художника. Този албум е посветен на тях. ... |
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това... Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки - на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници ... |