Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
|
"Приятели, не искам да Ви разстройвам нервите - започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, - та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци. - Не може да бъде! - възкликна господин Кумс. - Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? - отвърна чичо ми леко обидено. - Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек - човек, който някога е убил един коледар? С буца въглища. - И ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
Един баща поема на славна мисия - да открие най-добрите подаръци за своите деца. Но за негово разочарование, всички вълшебни играчки, за които е мечтал като дете, са вече отдавна излезли от мода, а новите са толкова странни и объркващи. И тъкмо когато е на път да се отчае, той получава примамлива покана да пробва една особена джаджа, която на пръв поглед подозрително прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор. Но не е - а е ключ към най-неочаквани възможности."Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме ... |
|
|
Смразяващото продължение на "Скришни места" от Катрин Арден . ... Оли, Коко и Брайън вече са добри приятели. Особено след като се справиха със злокобните плашила и отмъстителния усмихнат човек, с когото се сблъскаха в "Скришни места". Сега, заедно с родителите си, те са се запътили към хижа "Хемлок", за да изкарат зимната ваканция в каране на ски и уютна почивка. Но когато ги връхлита буря, която прекъсва електричеството и студът започва да пълзи все по-близо до тях, тримата трябва да се примирят със стоенето до камината, пиенето на топъл шоколад и игрите около огъня. Оли, Коко и Брайън са ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ... |
|
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Големите разказвачи на XXI век" на издателство "Емас". ... Господин Биров е боязлив човек. Страхува се от хазяйката си, от шефа си и изобщо от всички хора, които се карат и заповядват - докато една събота един Събо пресича пътя му и с лека ръка решава да остане при него. Събо е безстрашно, по-скоро непочтително същество, което не се оставя да бъде сплашено от никой и нищо, което прави навсякъде нахални забележки и като му се карат, се кара и то. В началото господин Биров се чувства неудобно и опитва по всякакъв начин да се отърве от Събо. Но странно - колкото по-дълго той ... |
|
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
|
Франклин и имитаторът Франклин чувства, че неговото преимущество като художник на класа е подронено, когато Заю започва да копира неговата техника на рисуване. След като Франклин осъзнава, че всеки, включително и той самият използват копирането като средство за научаване, той весело признава пред Заю, че и той също е имитатор. Големият батко Франклин Франклин с радост приема ролята на големия батко, когато младата Катеричка пожелава да си играе с него и приятелите му. Франклин започва да се съмнява в своите способности, когато Катеричката доказва, че е факир в почти всичко. Франклин и сърдиткото Господин ... |
