Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
|
Таблото с лика на Иван Вазов е двустранно, направено от гланциран картон и с размери 15.5 x 23 cm. На него ще откриете портрет и информация за живота и делото на патриарха на българската литература. ... |
|
|
Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите "Национализмът", "Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)", "Българският национализъм и неговото бъдеще"; "Българската национална кауза (1762 - 2012)" и на шесттомника "История на българите от Македония". Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на ... |
|
|
Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му "Службогонци". Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята. Мъдрият герой в пиесата "И най умният си е малко прост" е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва ... |
|
|
По повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов издателство "Рива" представя луксозна антология с неговата лирика, отделена за първи път от социалната, епическата и детската му поезия. Съставителството е дело на носителя на Вазовата награда (2020 г.) за цялостно творчество - поетът Борис Христов - жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя - Вазов. Книгата съдържа 150 стихотворения, сред които рядко срещани в многобройните издания, и малко познати на съвременния читател. ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
Наказателното правосъдие у нас непосредствено след Освобождението. ... Книгата описва интересния период от живота на писателя Иван Вазов , когато работи като съдия в гр. Берковица през 1879 - 1880 г. Представени са съдебните казуси, решени от съдията Вазов, както и хората и събитията, които ще намерят място по-късно в неговата литература. Автор на книгата, писана през 1943 г., е проф. Никола Саранов - титуляр на дисциплината Наказателен процес в Софийския университет до 1944 г. Встъпителният очерк за проф. Саранов, както и за книгата, е на проф. д-р Веселин Вучков. ... |
|
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
