Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Колекционерско издание. ... "Вечните книги на България" е колекционерска поредица от 101 книги. В нея са събрани най-знаковите произведения на българската литература. Освен тях са представени и малко известни, но изключително стойностни творби. Колекцията обхваща периода от ранните писмени паметници на IX век до утвърдени автори на съвремието. Подборът на произведенията е поверен на взискателен редакционен съвет от светила в българската литература, наука и изкуствознание. В българската литература творчеството на Димчо Дебелянов заема важно място, особена страница. Това е страницата на непризнатия приживе, която ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков . ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по природна медицина и има трайни интереси в областта на интегралната теория и практика (свързани с области като философия, психология, педагогика, изкуства, инфология, екология, устойчиво развитие и др.). Още от ранната си възраст пише стихове с разнообразна тематика; досега има 4 издадени стихосбирки, на които са откликвали положително не само читателите, но и видни наши творци, като Дамян Дамянов, Радой Ралин и Борис Димовски. Настоящият сборник притежава характеристиките на антология, но включва и над 40 непубликувани досега произведения. ... |
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила . Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
Най скандалната "авантюра" на маркиз Дьо Сад. Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Великден, 1768 г. Маркиз Дьо Сад обещава да плати на просякинята Роз Келер, ако дойде с него в къщата му в Аркьой. Няколко часа по-късно Роз успява да избяга след един колкото екстравагантен, толкова и жесток сеанс. Но слухът за малката "авантюра" бързо се разпространява и историята се прочува като "аферата Аркьой" и във Франция, и извън нея. Скандална афера, която поражда всякакви тълкувания, шокира обществеността и обсебва задълго ... |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |