Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз. Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг. Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов... Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка ... |
|
Днешното отчуждаване от мита е безпрецедентно в човешката история. В предмодерния свят митологията е незаменима - тя не само помага на хората да намерят смисъл в живота, но и открива области от човешкото съзнание, които иначе биха останали недостъпни. Митологията е ранна форма на психологията. Разказите за богове и герои, които слизат в подземния свят, намират път в лабиринта и се сражават с чудовища, изваждат на светло тайнствените сили, борещи се в душата, и показват на хората как да се справят с вътрешните си кризи. Когато Фройд и Юнг полагат началото на модерното изследване на душата, те инстинктивно се обръщат към ... |
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
Не всичко свършва със смъртта - точно обратното! ... Знаехте ли, че: Наред с нашето физическо тяло притежаваме и второ - невидимо - което от край време се нарича астрално тяло, а народът го нарича душа? Смъртта на тялото не означава край на личността, а само промяна на житейските условия? Разполагаме с огромен изследователски материал и опит за процеса на смъртта от около 150 години? Са се състояли хиляди срещи и спонтанни контакти с починали хора, които са доказателство за живот след смъртта? Че милиони хора са узнали за съществуването на "другия свят" чрез личните си преживявания на прага на смъртта? ... |
|
Биографията на една река. ... В "Дунав" Клаудио Магрис обновява традиционния пътепис и го преобразява в едно интелектуално приключение, изпълнено с литературни анекдоти и интригуващи образи. Прочути личности като Фройд , Витгенщайн, Канети , Селин, Лукач , Хайдн, живели край Дунава, се редуват с не така известни имена. Книгата носи елементите на пътепис, философско и публицистично есе, културоведско изследване и описание, тя е жив разказ за изкуството, политиката и историята на градове и държави, свързани чрез велика река, която винаги е била в центъра на важни исторически и културни събития. Магрис ... |
|
Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище ... |
|
Тази книга е опит за един възглед за съня, различен от тези, с които сме свикнали. Тезата ѝ не разчита на идеи за потискане ( Фройд ) или компенсация ( Юнг ), анализира критично слабостите на двете теории относно сънищата и предлага нов поглед на дълбинните психолози: сънищата ни показват в различните ни роли, преработвайки откъслечни случки от дневния свят, за да ни разкрият нашите души. Сънят е основен модел на психиката. Новото в изложеното тук е опитът да се преразгледа съня в светлината на мита. Авторът работи с образите на древногръцката митология и ни показва как те са все така жизнени в сенчестите дълбини ... |
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
|
"Ha фона на събитията, разиграли се в България непосредствено след 1989 г., някой си Петканов, въобразяващ си, че е писател, призван да запечата историческия миг, среща по митингите и протестите жена, която се представя за преродена халдейка от цивилизация, съществувала преди повече от 2500 г. Като приема това за особен вид маниакален флирт, Петканов иронизира жената и себе си в невъзможността на такава неравностойна връзка, но се нахъсва да свали маската ѝ, разкривайки действителната ѝ самоличност. Той не успява да направи това, но в поредица опити и перипетии открива странна логика в убежденията ѝ. ... |
|
Over 200 paintings, sculptures, photographs, and conceptual pieces trace the story of modern art's innovation and adventure. With explanatory texts for each work, and essays introducing each of the major modern movements, this is an authoritative overview of the ideas and the artworks that shook up standards, assaulted the establishment, and trailblazed new ideas. A blow-by-blow account of groundbreaking modernism. Most art historians agree that the modern art adventure first developed in the 1860s in Paris. A circle of painters, whom we now know as Impressionists, began painting pictures with rapid, loose brushwork. ... |