Книгата "Архивология" е първата книга с текстове на Иван Богданов (1910-1992), появяваща се след неговата кончина, без самият той да я е подготвил за публикуване в този ѝ вид. Замислен като издателски проект около честването на 100-годишнината от рождението му, този сборник се оформи в Центъра за документи и архивни фондове на НБУ трудно и бавно заради наложили се няколкогодишни проучвания на документи от различни архивохранилища в България. За разлика от досегашните посмъртни издания, депозирани от автора им в различни издателства и отпечатани скоро след смъртта му, тук в основата стоят ръкописи, някои ... |
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
Книгата "Антропология на изток от Рая" на издателство "Нов български университет" е написана в чест на 25 години департамент "Антропология" и 60-годишнината на проф. Пламен Бочков . ... "Предполагам, че този малък епизод хвърля известна светлина върху лекотата, с която с Богданов първоначално приехме както департамента, така и първата му магистърска програма да си присвоят етикета "социална антропология" - не само и просто неизбежно имитиране на външен образец, нито пък страстно прилепване към престижна емблема, но и един вид естествено встъпване в наследство, към което сме ... |
|
Втора книга от поредицата Българските генерали 1878 - 1946 г. съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 69 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 - 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите - познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, ... |
|
"Тази книга съдържа 55 лични свидетелства на бетеанци, хора, прекарали дълги или по-кратки години, но значими за тях през живота им като труженици в колективното дело на Българската телеграфна агенция. Част от текстовете се съдържат в безценната книга на Георги Ведроденски (1933 - 2022) Бетеански дни и нощи и в двата тома БТА - Зад кулисите, съставени и редактирани от Начо Халачев. Някои са в книгите им (Йосиф Хербст, Петко Бочаров , Асен Агов, Боян Трайков, Филип Панайотов ). Има някои в архивите, които свидетелстват за духа на времето и за случващото се в агенцията. Други са написани или разказани за учебното ... |
|
Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Двуезично издание на български и полски език. ... Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети - Яцек Денел и Мачей Вожняк. В антологията "Любов не е думата" (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали ... |
|
Съставители: Георги Каприев , Юрий Дачев . ... "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. ... |
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов , Диана Мишкова , Чавдар Маринов , Александър Везенков . ... Общата идея на този заключителен четвърти том е да се разгледа понятийното оформяне на региона, подходите към неговото изучаване, научните дискурси и представи за него, идващи отвън и отвътре. Първите няколко глави се занимават пряко с тези въпроси, а следващите подхождат непряко и чрез конкретни тематики. Така например прокарването на граници и териториалното обозначение на Балканите се разглеждат през съображенията и мотивите зад тях, разглежда се практикуването на геополитическо конструиране по един ... |
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
|
"Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. ... |
|
Интересът към българското общество от 70-те и 80-те на XX век не намалява. Вече представих на общественото внимание две свои книги: Живковизмът през призмата на една лична драма (1993) и Сталинисткият тоталитаризъм (2000). Но смятам, че е необходимо да публикувам още редица факти, свързани със същността, структурата и функционирането на сталинисткототалитарното общество, главно в България, които са отразени в моя личен архив и досега не са станали публично достояние.Става дума за записки от международни прояви на комунистически партии, от съвещания и конференции по партийна и държавна линия, в които съм участвал, от срещи ... |
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |