"Още древногръцкият философ Хераклит е казал: In idem flumen bis non descendimus или Не влизаме два пъти в една и съща река. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, Вода, наистина е точно това - извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да ... |
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
Сътворения е третата поетична книга на Рени Васева."Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла - Аз и Градът, Градът и Морето, Аз и Ти и Аз и Морето, като във всеки от тях лирическият Аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет... и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения. Читателят не винаги е в ... |
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
"В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане." Иван Теофилов "Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че "сетивата вдъхновяват". Поезията на Силвия ... |
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов. Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
Тази книга събира мнението на 64 български творци за българския език, словото, буквите, делото и празника на светите братя Кирил и Методий, за училището и учителите, за книгите и Деня на народните будители. Някои текстове са класически оди за просветата и се изучават в училище, други са почти неизвестни дори на високообразованите читатели. Някои са мащабни творби, а други - почти елементарни римушки за съвсем малки деца. Но всяко от включените произведения прелива от обич, възхищение и истинска грижа за родния език и писменост, защото авторите им до един болезнено съзнават огромната роля на словото и езика ни за ... |