В малък провинциален вестник съобщават за смъртта на 51-годишна жена, която се самоубила, като взела свръхдоза приспивателни. Това е майката на писателя Петер Хандке. На погребението ѝ той изведнъж изпитва силна потребност да пише за нея, защото мисли, че знае много за майка си и за това как се е стигнало до смъртта ѝ, и разказът му ще бъде много по-верен от информацията на някой случаен репортер, който вероятно без мъка ще свърже този случай с някоя религиозна, индивидуална психологическа или социологическа таблица за тълкуване на сънищата. Макар да си мисли в началото, че писането ще превърне спомена му в ... |
|
Пиеса от носителката на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек . ... "Моята цел беше със средствата на езика да покажа колко малко се отличава пропагандният език в нацисткото изкуство от кича в езика във филмите за родината през петдесетте години, времето на реставрацията. Това блато от любов, патриотизъм, немщина, което след войната никога не беше пресушено напълно, ми предложи материал, който аз превърнах в един вид изкуствен език." Елфриде Йелинек ... |
|
Филип: Ще го кажа накратко. Първо, аз продадох на ВАШАТА жена булчинската рокля на МОЯТА жена в НАШАТА първа брачна нощ. Сутринта, в четири часа. Роланд: По дяволите. Това обещава неприятности. Не, "неприятности" е много слабо. Има ли изобщо подходяща дума за това в нашия език? Филип: И второ, аз предложих роклята ѝ за едно евро в мрежата. Включително и пощенските разходи! Които трябва да поема аз - или, по-точно, моята жена. Значи, без да преувеличавам, може да се говори за напълно неуспешна сделка. ... |
|
Задълбочено и забавно, прочувствено и изтънчено в новелата си "Готард" Зора дел Буоно разказва за работниците на тогардския базисен тунел, за буквално горещата работна атмосфера и за един труп в килера. Фриц Бергундтал, любител на железниците от Берлин и добре поддържан петдесетгодишен ерген, отива до Готардския тунел в Тесин, за да направи няколко феноменални снимки на красиви локомотиви. Но само за един единствен ден, описан в "Готард", той бива оплетен в приятелско-фабилиарните и еротични афери на работниците от строежа на базисния тунел. Сред тях са все още шикозната екстравагантно застаряваща Дора ... |
|
В най-новата пиеса на австрийския драматург Роналд Рудол се разкриват много от вълненията на съвременния човек. Една лишена от родителска ласка съпруга мечтае да се срещне с баща си, който я изоставил, когато е била дете, и да я освободи от брака, който ѝ тежи. Една останала без деца жена мечтае да се случи голямото чудо и тя да роди без значение от кого. Един брат търси през целия си живот сестра си, но когато я намира, не знае как да продължи. Един съпруг търпи униженията на своята съпруга, но си търси и намира някакво спасение. Един съпруг приема изневярата на своята жена в името на спокойния бъдещ живот. И ... |
|
Една вечер, след края на приемните часове, в лекарския кабинет на Александър Вертхаимер се появява съмнителен и изплашен мъж. Придружава го тежко ранена, по всяка вероятност непълнолетна украинка. "Любовна история" е протокол, съставен от Александър Вертхаимер за срещата му с Мария Мелник и произлезлите от нея фатални последствия. Това е същевременно личен спомен, изповед, защитна реч и признание за вина, този протокол е цял космос от патология и насилие, които обаче бива възприеман от разказвача като любов и страстно влечение. Чрез своята уникална елегантна стилистика Томас Йоник разобличава типичния профил на ... |
|
Щефан Фьогел е роден през 1969 г. в Блуденц, Австрия. След като завършва информатика в Цюрих, бързо се ориентира към театъра. Започва като автор на текстове за кабаретни програми за театъра във Форарлберг, който създава и в който сам участва. Бързо става известен в Европа с комедиите си. Те се играят в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Словакия, Полша. Щефан Фьогел е автор на книги, пиеси, сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи. Катрин се нуждае от нов бъбрек. Нейният съпруг Арнолд има същата кръвна група, но се колебае дали да ѝ даде своя бъбрек. Затова Катрин се отказва от ... |
|
За първи път на българския читател се представят творби на австрийския драматург Роналд Рудол , които вероятно ще привлекат вниманието на мнозина. В навечерието на Коледа едно семейство се кани да върви да гледа както всяка година "Лешникотрошачката". Настроението на двамата е мрачно, защото синът на семейството, който е живеел в къщата на родителите си, е заявил, че ги напуска, за да отиде да живее с приятеля си. Вечерта носи голяма изненада за разстроените родители. На вратата се звъни и на прага лежи едно оставено дете, а до него две писма. Вероятно синът им е бащата на детето? Тази коледна комедия поставя ... |
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ... |
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |