Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вазов е нарекъл повестта си "Чичовци - галерия от типове и нрави български в турско време". За читателя, това е едно огледало за живота на българското общество от времето преди Освобождението, а за художника и богат материал за творческо претворяване. Още когато Вазов пише повестта, това време е вече остаряло, изглежда примитивно и затова той го описва с чувство на хумор и насмешка. Това е още една причина заради която обичам "Чичовци" и работих с голямо удоволствие по илюстрациите." Борислав Стоев ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Изданието включва най-популярния труд на големия познавач на българската душа "Оптимистична теория на нашия народ", както и още редица статии и есета, социално-психологически студии и др. В рубликата "Думи за Иван Хаджийски" са представени проф. Д. Михалчев, Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев : "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
Книгата е предназначена за счетоводители, одитори и за всички, които проявяват интерес към проблемите на ликвидацията и несъстоятелността. В книгата са разгледани отделните аспекти на ликвидацията и несъстоятелността: счетоводни, правни и данъчни, като е акцентирано на счетоводното отчитане на ликвидационните процеси и при двата правни феномена. Специално внимание е отделено на оздравителната фаза при неплатежоспособността, както и на въпроса за възстановяване на нормалната стопанска дейност на търговско дружество (кооперация), както и на продължаване на дейността на предприятие в несъстоятелност, когато е останало ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
Вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов ."Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее... Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее ... |
|
Тук тази гърбава и стара жена, засмяна страшно, кара метла наместо самолет от двор на двор, от плет на плет. Метлата ползва тя и за гояга. Как името и беше? (Баба Яга) ... |