Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел , Ханс-Георг Гадамер , Карл Хайнрих Маркс , Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
Ние сме слаби и ограничени създания, но благодарение на значението сме способни с помощта на звукове или знаци върху хартия да обхващаме мислено целия свят и много от нещата в него, и дори да си измисляме неща, които не съществуват и вероятно никога няма да съществуват. Проблемът е да обясним как е възможно това: как нещо което казваме или пишем, има значение - включително и всички думи в тази книга? ... |
|
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
Сборник с избрани доклади и лекции от единадесетата международна ранноесенна школа по семиотика. ... |
|
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... Настоящият том е само един малък пътеводител. Освен очевидните туристически атракции, от него човек ще научи за околностите им достатъчно, за да намали опасността да се изгуби. Една книга може да донесе три вида полза. Първо, може да обогати идеите ви с чистите възможности, чистите идеи, които предлага. Второ, може да ви информира. Трето, може да ви предложи за одобрение насоки на мисълта и доказателства за приемлива връзка между възможност и факти. Преценете внимателно привлекателността на идеите, правдоподобността на твърденията и силата на ... |
|
|
Книгата съдържа тринадесет философски статии, писани през периода 1996 - 2010 г. В основата им е залегнало определено разбиране за философията. Според това разбиране не съществува метаисторическа позиция, от която философите наблюдават, описват и обясняват света като цяло. философското мислене по-скоро е провокирано от въпроси, които идват от миналото на самата философия, от жизнения опит и житейската мъдрост, от науките, от изкуствата, от различни обществени практики, от политиката и пр. Онова, от което философията започва, е езикът - обикновеният език, на който всички говорим. Философията си поставя за цел да разбере ... |
|
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването , който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
