Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
|
В тази книга са включени най-хубавите български стихотворения и гатанки за зимата и Коледа. Къщичка за птичките Батко къщичка направи от дъски зелени, здрави. Заковахме я на двора между клоните на бора. И посипахме трошички за добрите гладни птички, да похапнат, да се сгреят, цяло лято да ни пеят. Леда Милева Изданието е с твърда корица с мек пълнеж и блестящи елементи. ... |
|
|
Румяна Кралева е родена в село дълбок дол, община Троян. Балканът ѝ дава сила, а Троянският манастир - причастие. Поема по пътя на икономическите науки и защитава докторат. По-късно специализира социална политика във Вашингтон, Москва, Мюнхен, Амстердам и др. В качеството си на преподавател в различни български университети има публикации в областта на издръжката на живота, бедността, социалната сигурност... Като изпълнителен секретар на КНСБ посвещава дълги години от творческия си път на социални и благотворителни инициативи в полза на деца и възрастни с увреждания. Магията на думите е нейно постоянно ... |
|
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Сред бедите Да, имали сме и преди епохи грозни, но пък тая... Сред набора й от беди коя най-страшна е, не зная. Дали е царстващата вред агресия дебеловрата, или е тъничкият лед делящ, невидим, брат от брата? Валери Петров ... |
|
|
Стихотворения и импресии. ... "А душата ми търси далечни морета. Мечтае за пусти острови. Иска само две неща: Слънце и теб!" Гергана Куртакова ... |
|
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
