Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
В ада на Втората световна война "Източният фронт" е епицентърът на сраженията. Готлоб Бидерман е воювал в този смъртоносен боен театър от 1941 до 1945 година и неговите мемоари възкресяват истинската картина на войната. Спомените на командира на противотанкова част Бидерман са завладяващ и отрезвяващ разказ на един от милионите безименни германски войници, които са се сражавали на този жесток фронт. Ранен пет пъти и награден с множество отличия за храброст, Готлоб Бидерман участва в бойните действия в Крим и обсадата на Севастопол, в смъртоносните битки в горите южно от Ленинград и завършва войната в ... |
|
|
Без болка е едновременно книга за човешкото здраве и книга за личностно израстване - за това как човек може да вземе живота си в ръце и с прости стъпки да подобри състоянието си, като със собствени сили победи едно от най-големите предизвикателства пред себе си. Хроничната болка е един от най-разпространените проблеми пред хората днес. Съвременният начин на живот не дава възможност на тялото да функционира по естествения за него начин. Седенето по цял ден, изкривяването на стойката, отслабването на мускулите, които не се използват ежедневно, предизвикват постепенни изменения в мускулно-скелетната система, които водят до ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач ...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
"През последните няколко години Георги К. Спасов не само разви дарбата си да се взира в кривото огледало на действителността, но и се наложи като един от най-безкомпромисните, с гражданска и нравствена позиция, със запомнящо се с оригиналността си перо и с усета си най-вече да открие органичната цялост, органичното единство на пошлостта, простотията, бездарието, корумпираната алчност и прочие недъзи на съвременното общество. Ако приемем, че личността на твореца се съдържа в неговите произведения, то личността на Георги К. Спасов е забележителна и не само защото е даровит писател сатирик, но и защото не се страхува ... |
|
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич . Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999) ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Книгата е своеобразна литературна история на средищните години от българското размразяване, взряна в повратното разцепване на литературата на НРБ през 1962-а, когато в нея постепенно, но все по-ясно започват да се очертават границите между официозен и алтернативен сектор. Изследвани са литературните ефекти на непоследователното развенчаване на Сталин и Червенков, битките за утвърждаването на ново литературно поколение, рокадите в "Съюза на българските писатели", пукнатините в мемоарни версии като тази на Любомир Левчев . Анализирани са знакови извънстолични случаи – скандалите по повод книжката " ... |
|
|
"Длъжен съм да не мълча, когато мога да говоря. Дори да бъда обвинен в егоистични подбуди в публикуването на следващите редове, такъв укор няма как да ме рани. За мен е по-важно да не съм враг на съвестта си. Не и днес, не и в момент като настоящия. Затова реших да пиша." Явор Костов Явор Костов е сътрудник и автор на статии в електронното издание "Свобода за всеки". Той е поет ("Където се пресичат времето и вечността" - 1999 г.) и писател (сборници с разкази "Някой пред вратата" - 2005 г. и "Поетът или поредната сексистка свиня" - 2012 г.), който със своеобразния си ... |
|
|
Ключова творба, чието разтърсващо въздействие е сравнимо с това на „По пътя” на Джак Керуак - „библията” на самия Дилън... Смразяващи кръвта метафори изникват една след друга: полунощ, убийства, огън. Четенето на тази книга е равносилно на това да влезеш под кожата на поета, на поета на нашето време. Кайл Смит, „Пийпъл“ Хроники... истинска наслада. Не става дума за типичната автобиография, проследяваща един живот от начало до край, а за едно ярко, очарователно и невероятно откровено четиво. Дилън изземва собствената си история от ръцете на биографите си... Хиляда професори, събрани накуп, не носят в себе си толкова ... |
