"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" Димитър Петканов ... |
|
|
|
|
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" о. Димитър Петканов ... |
|
|
Както бе разказана на Джеф Гуин. ... Всичко започва от една статия за малко известните факти, свързани с Коледа, която журналистът Джеф Гуин трябва да напише за вестника, в който работи. Няколко месеца, след като статия бе публикувана, той получава обаждане от непознат господин, който му казал, че в статията си е разказал историята на един много скъп негов приятел, но написаното не е съвсем вярно и пълно. "И кой може да бъде този скъп приятел?", попитал Джеф. Вместо отговор последвало набързо спретнато пътуване до Северния полюс и лична среща с този "много скъп приятел", а останалата част е, както се ... |
|
|
Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
|
Ръководство за писатели от автора на Жената и природата и Хор от камъни: Личният живот на войната."Ако има една основна предпоставка за От тишината - звук, от нищото - нещо, то тя е, че всички човешки същества притежават творчески способности. Не само аз вярвам, че творчеството ни се полага по рождение, на всички нас. А и не само хората сме креативни природно. Живеем в креативна вселена. Помислете си само: зачатие, раждане, мутации, трансформации, случват се толкова често и понякога приемаме творчеството за даденост. Както в продължение на хилядолетия, младите катерички или сините сойки, розовите пъпки или сливите са ... |
|
|
Джейсън Торн... Приятел от детството на брат ми. О, колко глупаво бях влюбена в него. Джейсън беше първото момче, което ме накара да се изчервя, първото ми официално влюбване. Звучи красиво, нали? Това вълнение, което кипи в сърцето, онези пеперуди, които усещате за първи път в стомаха - той беше причината за всичко. Но можете да живеете в този приказен свят само докато не смажат надеждите и мечтите ви и след това не стъпчат сърцето ви... уж за добро. Днес Джейсън Торн е филмова звезда, мъжът, който кара жените от всички възрасти да полудяват, този, по чиято трапчинка всички припадат. Мислите ли, че той е и вашата мечта? ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Когато преди две години на имейла ми започнаха да идват разкази на Никола Крумов, веднага се влюбих в изказа му, в кратките изречения, с които успява да пресъздава емоции, гледки и сюжети, понякога провидно битови, друг път съвсем отнесени във въображението му. Интелигентното му чувството за хумор обаче си остава само в литературата, която създава. В живота Никола Крумов е сериозен, мистичен и недружелюбен човек. Неговата мъжествена по балкански външност всява респект у по-дребните породи кучета, но изначално отблъсква противоположния пол. Лично мен ме напсува ... |
|
|
"Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко" - така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа."Всъщност съвсем ... |
|
|
Аз съм тази, с която мъжът ти е в командировка. Аз съм тази, с която си пише във вайбър. Аз съм "бизнес вечерята" му до късно. Аз съм тази, на чийто парфюм мирише. Аз съм тази, която го кара да се смее. Аз съм тази, която го вади от битовизмите. Аз съм тази, с която иска да прави секс. Аз съм бягство от рутината. Аз съм интересното. Аз съм другата. Тази, която краде мъжа ти. Понякога за кратко. Понякога завинаги. Това е книга за жени. Красиви, некрасиви, умни, глупави, смели, страхливи, омъжени, разведени, работещи, безработни, грешни или безгрешни, направили своя избор за живот. Докато четете историите им, ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН."Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка. "Любовта идва само веднъж, ала с дрехи различни облечена. Пие топъл чай с нас посред дъжд, замъглява стъклата ни вечерни. Днес я срещаме в някой познат, непознатият кара сърцето ни да се впуска напред като влак, да се пръска на малки парчета. Тя е моят единствен другар, вечно с мен, но и вечно я няма. Пропиляна, когато е дар, невъзможна, но силно желана. На очакване парещо дълго е оставила в ... |
