Второ преработено и допълнено издание. ... Книга с мисия - за още едно българско дете. Прочитът на книгата Разкази от корена е като пътуване в магичната гора. Разказите са парченца от топло, родопско одеяло, което авторката е изплела, за да ни напомни колко е важна почитта към корена и завръщането към едни отминали ценности - като дълг, чест, прошка, дружба, които ни държат изправени и с ясен поглед. В книгата са вплетени умело темите за осиновяването, трудното зачатие, греха, самотата, саможертвата и дадените обети. Кристина Палазова отправя посланията си както чрез личната си история, магично, описана в разказа Дар от ... |
|
|
Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова."Прочитът на този сборник с разкази е истинска наслада. Бих го нарекла пътека към радостта, трудната радост, която идва, след като прогоним отровата на лъжите и предателството от кръвта си. Денят ни е труден днес, но трудностите са онзи истински маршрут, който изковава характера, прави гръбнака здрав, а ума чист, открит за приятелство, обич и полет. Онзи, който мисли за отмъщение, държи раните си отворени. Ако вкореним мислите си в хлъзгавата почва на омразата, обричаме себе си на нелечима болка. Това е едната мощна струя на внушение в разказите на ... |
|
|
Съставител: Кремена Димитрова. ... "Ако дядо Коледа има библиотека, това "Коледно чудо" ще присъства в нея. Защото сигурно и на него му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета. В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и известяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата "Коледа" е от латинското calendae - "тези неща, които трябва да бъдат известени", оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). На страниците на "Коледно ... |
|
|
Разкази ... Осем - числото на просперитета. Осем разказа в едно произведение. Два коренно различни персонажа. Единият върви по пътя, от който другият вече се връща. Младеж, израснал в социален дом, търсещ отговори от майка си, която го е изоставила. И неумеещ да се радва на живота човек, чието най-голямо наказание е това, че се е оженил за жена си. Смисълът на любовта, изкуството, омразата, прошката и откровеността в техните съдби... Но за да намерят правилния път, първо трябва да намерят себе си. ... |
|
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
|
Разкази ... |
|
|
В сборника са включени повести и разкази, чиито герои се характеризират с щедра душа и готовност за саможертва. Капитан Алексей Иванов се връща от война. Но какво е станало в семейството му, докато го е нямало? Дали той ще успее да подреди чувствата си? Младата Олга рискува живота си, за да спре влак и да спаси живота на стотици хора; малкото момиче, чиито родители умират, вярва в доброто и не се разочарова от хората, независимо от тяхната злоба и коравосърдечност. Съдбата на самия Платонов е част от народната трагедия. "Без мен народът няма да е цял!" - казва героят на един от неговите разкази. Без Платонов ... |
|
|
През Атлантическия океан, по следите на великите първооткриватели, европейците тръгнали да асимилират и колонизират нови земи. Към края на XVIII век много от колониите се превърнали в самостоятелни провинции на своите метрополии, а Съединените американски щати станали напълно самостоятелна държава. Историята на възникването на САЩ е уникална. Могъщата държава се сформирала върху съвършено нова територия, чиито коренни жители едва ли биха могли да противостоят на новите заселници. В борбата между колонистите от различните европейски страни възникнала държава от нов тип. Тази книга разказва за многото разклонения по този ... |
|
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов. Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се ... |
|
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
