Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
|
|
Това е - последната версия на най-продаваната книга за цифрова фотография в историята! Това е награждаваният световен хит, който е превеждан на десетки различни езици, защото е едната книга, която наистина ви показва как да правите снимки с професионално качество, като използвате същите трикове, които използват съвременните топ професионалисти (и изненадващо, по-лесно е отколкото си мислите). Ето как Скот описва брилянтната идея зад тази книга: "Ако с вас сме на снимки и ме попитате "Хей, как да накарам това цвете да бъде на фокус, а фонът да не е на фокус?" Аз няма да застана там и да ви изнеса лекция по ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен от МОН със заповед № РД 09 - 1439 / 13.07.2021 г. ... Читанката за 4. клас съдържа само текстове от българската класическа и детска литература, за да видят учениците красотата на българското художествено слово и да се докоснат до духовните ценности на българина. Текстовете са кратки и съдържателни, с ясно изразено авторово послание. Пет литературни творби са представени като част от книги, които се нареждат последователно на етажерка. Предложените текстове се разглеждат, за да се ориентират учениците в сюжета и основните герои на книгата и да се провокира у тях ... |
|
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев . Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
"В тази поезия са еднакво значими и думите, и мълчанията. Мълчанието е епизод от творческата биография на един безспорен поет. Но то е и онова пространство, което думите са преотстъпили, за да успеем да съзрем удивени всички онези скрити в светлосенчестия тайник на душата ни спомени, болки, опасения и мълчания, до смисъла на които се домогва поетичното слово." Проф. Цочо Бояджиев Модел Жената е полегнала така, че се открива цялото ѝ тяло - с отпусната на хълбока ръка и силует като усмивка в бяло. Полюшне ли се лявата гърда - започват светлини да се прескачат, а дясната потрепне ли едва и я докосват ... |
|
|
Гласът на сърцето е петата поетична книга на Христина Въчева и втората, която излиза със знака на издателство gabriell-e-lit . Рецензенти на изданието са акад. Благовеста Касабова и Йордан Митев . В книгата са включени три графики на Камбер Камбер, като негова е и картината на корицата."В стихосбирката на поетесата Христина Въчева Гласът на сърцето, преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата. Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка ... |
|
|
"Романът на Ники Френч безспорно е един от най-добрите британски психологически трилъри на всички времена." The Observer ... Понеделник - най-мрачният ден от седмицата. Ден на тъмни импулси. Идеално време за отвличането на едно дете. Фрида Клайн е психотерапевт с успешна кариера и непоклатими принципи. Животът ѝ се ръководи по ясно установени правила и е също толкова подреден, колкото е и малката ѝ къща. Всичко обаче се преобръща в мига, когато на прага на кабинета ѝ се появява Алън Декър - отчаян мъж, преследван от повтарящ се, натрапчив сън и неутолимо желание за дете. Когато малко след ... |
|
|
Стивън Кинг сочи Ричард Матисън за свой учител и вдъхновител и дори посвещава романа си "Клетка" на него, а Джордж Ромеро признава, че прочутият му филм "Нощта на живите мъртви" е силно повлиян от "Аз съм легенда". За Дяволската къща в Мейн се носят всевъзможни слухове и легенди - толкова страховити, че тя стои запечатана от близо три десетилетия. Всеки, дръзнал да прекрачи прага ѝ, е намерил там смъртта си или е полудял. Въпреки това четирима странници решават да прекарат една седмица в нея, за да потърсят отговор на въпроса съществува ли живот след смъртта. И ако оцелеят... да ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Трета книга за Юел Гюстафсон . Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Защо едно тринадесетгодишно момче изнася леглото си под снега в студена зимна нощ? Дали защото иска да закали тялото си и да стане столетник, или защото се е отчаяло от пияния си баща? Понякога Юел Гюстафсон, познат ни от книгите "Кучето, запътило се към далечна звезда" и "Сенките растат със здрача", постъпва импулсивно и необмислено, ала последствията от тези постъпки го учат на повече отговорност към себе си и към останалите. Все пак не му е лесно: майка ... |
