Понякога, за да изплуваш, трябва да се гмурнеш надълбоко. ... На осемдесет и шест Розмари е жизнена, духовита и се наслаждава на всеки нов ден. Вече седем десетилетия утрото ѝ започва с плуване в открития басейн "Брокуел" - мястото, където се е влюбила за пръв и последен път, където е намерила многобройни приятели и е преодоляла всевъзможни трудности. Сега, когато плувната база може да затвори врати завинаги, възрастната жена трябва да потърси в себе си силата и куража да я защити. На помощ изненадващо се притичва младо момиче, което моли Розмари за интервю. Кейт е само на двайсет и шест, но за разлика от ... |
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
"Книгата, която държите в ръцете си, е необикновен албум. Това е пътуване във времето на една друга България. Онази, която малцина днес помнят, а повечето от нас дори не са виждали. България на първите железници, на заводските пейзажи, на самотните волски каруци по селските ниви. На братските прегръдки между Първите. Но и на обикновените хора. На работниците от първа смяна в Кремиковци, които бързат да се приберат вкъщи при семействата. На децата, които целят с прашки гълъбите на село. На момиченцето, което учи правописа, като пише с тебешира по дъската Мама е добра. На усмихнатия татко, гордо позиращ за снимка с ... |
|
Коя е силата, която те кара неуморно да търсиш и непримиримо да копнееш, да съчетаеш дързост с покорство, да останеш буден и да пазиш сърцето си чисто, да носиш надежда и да издигаш мечти, да останеш верен на вярата си, въпреки всичко? Двама млади, бленуващи за своя рожба и бродещи из трънливия път на осиновяването. Неугасващата надежда ги отвежда до първата прегръдка с дълго чаканата рожба, но всеки от родителите е изправен пред кръстопът и трябва да направи своя труден избор при сблъсъка на духовното с материалното. Защото любовта търпи превежда читателя през човешките въжделения и копнежи, близки на всяка душа и ще ... |
|
Последната книга от любимата поредица "Малки жени" на Луиза Мей Олкът . Десет години след края на "Малки мъже" нежното перо на американската писателка Луиза Мей Олкът отново ни отвежда в имението "Пламфийлд", което някогашната мечтателка Джо и съпругът ѝ професор Баер са превърнали в необикновено училище и убежище за дузина момчета, останали без родители и подкрепа. Днес синовете на Джо са пораснали и поели по пътя си, но все още носят в душите си ценностите и заръките на жената, която е отворила дома и сърцето си за тях. Нат е обещаващ музикант, Емил обикаля света като моряк, а ... |
|
Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
|
75 стихотворения. ... "Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография." Надежда Радулова Страх Боже, колко необетован свят между тичинки, между съзвездия - светли бездни от аромат, ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разследванията на инспектор Гамаш" на Луиз Пени - единствен в света петкратен носител на наградата "Агата Кристи". ... Зима е, но главен инспектор Арман Гамаш търси спасение от една по-различна буря сред живописните улички на град Квебек, в уютна англоезична библиотека, където царят покой и безвремие. Докато в мазето ѝ е намерено тялото на скандален археолог. Гамаш се отказва от почивката си, за да разреши мистерия, чиито корени се простират векове назад във времето. Град Квебек е в ледената прегръдка на зимата - смразяващо студена и изключително красива. Главен ... |
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |