Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
Тази книга е за създателите. И за феноменалното им дете "Ку-ку" - уникално и до днес на планетата. ... Кои бяха и кои са днес създателите? Защо са ку-ку? Какво е да си ку-ку? Защо е рецепта за успех? "По стара българска ку-ку традиция вие държите в ръцете си книга, напълно изпразнена от съдържание. Тя е пълна с емоции и спомени, младежки пориви и тук-там кукувски щуротии и забавления. Няма как да е друго. Та чели ли сте книга, в която са писали заедно кръчмари и кореспонденти, бизнесдами и асистенти, поети и пиари, актьори и адвокати, режисьори и управители, брокери и сценаристи, продуценти и психолози, ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов , Иван Хаджийски , Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
На пръв поглед Исабел си има всичко - любим със страхотна външност и добро потекло, родители, които не се месят много в живота им, близък приятел, който би я изслушал дори ако се обади през нощта. Това, което тя няма, са спомени. Преди години с нея се е случил инцидент, който е изтрил голяма част от паметта ѝ и Исабел се е събудила в свят, в който е трябвало да научи отново кои са хората, на които може да разчита. Единственото, което ѝ липсва, е рисуването. Някогашното хоби сега е почти изоставено, а точно в него Исабел е намирала щастие и утеха. И когато отново хваща четката, нещо скрито дълбоко в ума и ... |
