"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Скъпи приятелю, в тази книга ще откриеш едни от най-хубавите български песни за пеене. И то от цяла България - като: "Йовано Йованке", "Назад, назад, моме Калино", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Излел е Делю Хайдутин", "Сокол пие вода на Вардаро", "Хубава си моя горо", "Белите манастири"... От теб се очаква само едно - да я сложиш в джоба си, после да я отвориш с приятели и да запееш! ... |
|
|
Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
|
|
|
Стефи събира 20 писма-послания във втората си книга "Писмата, които никога не изпратих" и ги споделя с читателите и почитателите си. Това е искрената ѝ изповед към хора, белязали живота ѝ и изградили я като човек и личност. Сред никога неизпращаните послания са такива към най-голямата ѝ фенка, към 16-годишното ѝ АЗ, към момичето, на което се е подигравал целият клас, към момичето, което е бързало да порасне, към идола ѝ и много други. Освен всичко друго, това са и силни житейски уроци и съкровени тайни, които Стефи споделя с целия свят. Прочети ги! Към изданието има и специален ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
|
Животосъграждащо библейско изучаване. ... Воденето на библейска дискусия може да бъде много приятна и възнаграждаваща опитност. Но също може да бъде и страшничко, ако никога преди това не сте го правили. Ако това е Вашето усещане, Вие сте попаднали точно където трябва. Когато Бог поиска Мойсей да изведе израилтяните от Египет, той отговори: "О, Господи, моля те, изпрати някой друг да го направи!" (Изх. 4:13). Когато Соломон стана цар на Израил, той усещаше, че задачата е далеч над неговите възможности. "Аз съм само едно малко дете и не зная как да изпълнявам задълженията си... Кой може да управлява този ... |
|
|
Промени себе си и ще промениш детето си. Как да станем по-добри родители? Като превъзпитаме себе си. Децата просто отразяват онова, което виждат в нас. Ако търсим в тях причините за проблемите, които срещаме във възпитанието им, пропускаме да забележим, че те само изваждат наяве собствените ни слабости. Децата са ярки прожектори, които осветяват нашите травми и уязвимости, помагайки ни да ги видим по-ясно, да ги осъзнаем, преработим и да израснем. Не можем да им дадем това, което самите ние нямаме. Ако се погрижим за собственото си щастие и личностно израстване, това автоматично ще се предаде на децата ни. Ако сме модел ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
