Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. За деца на 6 - 7 години. ... "Мило дете, Ние възрастните, знаем, че светът за теб е приключения, приказки, песни и игри. Постарахме се в тази пъстра книжка да има от всичко, но разбира се - играта да е най-важното от правилата. Ние знаем, че всяко усмихнато дете, докато играе, може много да узнае: за природата и за света, за буквите, думички, числа и за още куп неща! С книжките за да играеш, ще са ти нужни само мъничко умение, повечко търпение и голямото ти детско въображение. Помощник в твоето забавление ще бъде чудното Щурче, което носи за света на детството ... |
|
Три вълшебни приказки. ... "Казвам се Даниел и съм роден през пролетта на 2000 година в град Русе. Мечтая да имам цялото време на Земята, за да мога да пиша. Обичам да създавам свои светове, да фантазирам за живота около себе си и да пътувам в страната на сънищата, откъдето черпя повечето идеи за моите приказки. Вярвам в доброто. Убеден съм, че то винаги побеждава и се надявам всички хора да станем малко по-добри, за да заживеем в един по-красив свят. Аз съм едно обикновено момче с големи мечти и нестихващо желание да усмихне всеки срещнат човек." Даниел Йорданов ... |
|
В този том на "Голяма книга на приказките" са събрани най-хубавите приказки на сладкодумния разказвач Елин Пелин . В тях звучи омайната родна реч, почерпена от съкровищницата на народното творчество. ... |
|
"Ей, най-сетне и аз съм щастлива – истински се радвам на току-що излязлата "Малката Голяма Божана и една приказка от живота"! Струва ми се, че е време да говорим с нашите деца за нещата от живота направо. Те са умни и трябва да знаят, че животът не е само радост, а болка, ирония и разбира се - самоирония. А илюстрациите на художника Костадин Костадинов са така добре балансирани и свързани с текста, че книгата се превърна в едно полиграфично бижу. Приятно четене!" Божана Апостолова "– Хайде де, разказвай! Ако приказката е цветна, казвай ми какви са цветовете. – Всяка дума, детето ми, има свой ... |
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
Интерактивна детска книга с добавени анимация и аудио. ... "Мили приятели читатели, малки и големи, Когато бях дете, много се вълнувах, когато идваше денят, в който получавах мартенички, бели и червени, весели и засмени. Задавах си въпроси: "Къде живее Баба Марта?", "Мартеничеките могат ли да говорят?", "Имат ли приятели?"... и още много други, на които търсех отговори. И един ден най-неочаквано пред мен изникна мартеничка Къдравелка, която не искаше да се среше и реши да избяга от къщата на Баба Марта... Така, мили приятели читатели, малки и големи, приказката за мартеничка ... |
|
Нашият рай са нашите деца, но понякога се налага да преминем през ада, за да ги задържим в обятията си. Аз съм Ана и моята история е специална не само затова, че е моя, не... Тя е действителен случай, който дори международно признати специалисти по фетална медицина определиха като уникален и изключително сложен. Всичко започна с огромна любов и дългоочакван положителен тест за бременност. Щом научих, че в мен расте не едно, а две бебета, полетях към рая. Но майчиното ми сърце настояваше, че нещо не е наред. Именно то ме отведе до кабинета на доктор Петрова и до момента, в който трябваше да взема най-важното решение в ... |
|
"Слънчев лъч от небесата слиза, приказни истории шепти, тихо думички излива и изпълва с благост детските души." Из книгата "Приказките идват само когато край мен има деца. Мисля, че това е най-точното и най-кратко представяне на начина, по който са създадени приказките в тази книга. Защото всички те, както и още много други, са вдъхновени от децата, с които съм работил. Във всички приказки съм се постарал да вложа част от сърцето на слънчевото естество, скрито във всеки от нас. А заглавието на сборника дойде от детската школа Бялото кокиче, където се появиха голяма част от приказките." Александър ... |
|
Прекрасни приказки, с които да приспите малчуганите и да изпълните сънищата им с вълшебството на Коледа."Здравей! Казвам се Карамел и съм малко кученце, но голям лакомник! Можеш ли да отгатнеш къде съм скрил моите коледни шоколадови бонбони? Сложих ги в картонена кутия. Но котката пак може да ги докопа... Хмм! Май трябва да им намеря по-скришно място. Позна ли къде съм ги скрил? Сложих бонбоните в картонена кутия, а кутията - в пазарска чанта. Ами ако на стопанката ми ѝ потрябва чантата... Олеле! И така, досети ли се къде съм ги скрил?" Из книгата Книгата е с цветни илюстрации и е част от поредицата ... |
|
Книгата е част от поредицата Детско-юношеска класика на издателство Хермес . В нея са събрани интересни и запомнящи се герои, чрез които Елин Пелин с много хумор и добродушна ирония осмива редица човешки слабости. В книгата ще прочете за неповторими герои като: умник Гюро; чичо Пейо; Малък Сечко; Баба Марта; глупавият вълк; Торбаланци; Зайо Средногорски; лошата катеричка; щурец-свирец; вълкът Сивчо; лисицата Жълтуша. ... |
|
"Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В този студ и тъмнина вървеше по улиците бедно малко момиченце. Бе облечено в стари, окъсани дрехи, които никак не топлеха. На краката си имаше обувки, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова бяха много големи за него. В едно сандъче, окачено с каишка за врата му, момиченцето носеше кутии с кибрит. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно. Жално му беше на човек да го гледа." Из книгата Книжка от поредицата Моята първа ... |