"Часовете" е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише "Мисис Далауей". Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост. "Майкъл Кънингам умело и красиво разказва за взаимоотношенията, ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
Еми Абрахамсон разказва в романа си Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст невероятна и действително случила се история. Във Виена образованата Юлия преподава английски на безработни австрийци и мечтае да напише страхотен и оригинален роман, а бездомният алкохолик Бен, небръснат, немит и вмирисан, живее в храст в градския парк. Един ден той сяда на пейката до нея и я пита колко е часът."Поглеждам към уличния часовник, който е точно пред нас. – Седем без десет - отговарям и хвърлям бърз поглед към човека. Същевременно усещам, че ще ме пита още нещо. – Как се казваш? - чувам след точно половин минута. – Юлия - ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
Всички улики от жестокото убийство водят към нея. А тя не помни нищо. Тя искаше да им каже: Това не е истинско. Аз не съм една от вас. Мястото ми не е тук. Табита не е убийца. Табита Харди е шокирана да усети закопчаващите се белезници върху собствените си ръце, след като в барака, в задния ѝ двор, е открит труп на мъж. Наскоро завърнала се в родния Оукхам, тя среща трудности да се впише в типичния за английско село живот, а ето че сега е обвинена и в тежко престъпление. Тя знае, че не го е извършила. Целият живот на Табита се разглежда под лупа. Всички улики сочат към нея и всички вярват, че тя е извършила ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е от серията за детско-юношеска класика "Златно перо". ... Кри-кри... Приказките започват. Преди много години едно щурче ги разказва на писателя Константин Константинов. Той ги записа и ги подари на децата, за да ги отведе с чудна каляска от синьо стъкло в един вълшебен свят. Там има сребърни гори, седефени лодки и кристални дворци, но и захарни петлета, и палави котета. А щом хората заспят, играчките оживяват и се веселят до зори. Ето - синята каляска се задава. Качете се и вие в нея и на добър път към приказното царство! ... |
|
|
"Когато разтвори страниците на сборника с импресии и разкази, читателят ще получи не само творби в проза, както е очаквал, а ще чуе музика, песен. Има един свят, който всеки пази скътан, понякога скрит за самия него, един свят на светлината и тишината на думите. Свят, в който има още пеперуди и пчели, свят, в който кука кукувица. Там пустинята се взира в Бог и звезда говори със звездата. Отдавна сме напуснали този свят, но Юрий Борисов ни напомня, той ни уверява, той ни доказва, че този свят съществува." Антон Дончев "Много си добър, Юрий, и си го знаеш. Иначе нямаше да пишеш с такава светотатствена ... |
|
|
Някои книги ни карат да мечтаем. Други ни връщат към действителността. Мария е момиче от малко бразилско градче, чиито първи сърдечни пориви ѝ носят разочарование и тя започва да вярва, че истинска любов не съществува, че "любовта е източник най-вече на страдания". Едно случайно запознанство става причина Мария да замине за Женева, където се надява да спечели слава и пари като танцьорка, но накрая става проститутка. Неочакваната среща с млад художник поставя на изпитание разбирането ѝ за любовта. Сега тя трябва да избира дали да продължи по пътя на оголените плътски удоволствия, или да рискува да ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Златен медал за детска литература на "Нестле". Номиниран за медал "Карнеги". Никога - при никакви обстоятелства - не влизайте в гората. ... Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае. В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта. Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги. Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида. Още по-малко пък има подозрения как Марта ще ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
