Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
В брой 1 за 2021 година на най-авторитетното списание за литература ще прочетете: "Бетонен остров" - роман от Дж. Г. Балард; "Небесна гледна точка" - поезия от Стефан Цанев; разкази от Лори Мур, Стилиян Иванов, Джойс Каръл Оутс, Кери Андрю; рубриките "Критически хроники" и "Ателие". В рубриката "Ателие" гостува Свилен Блажев. ... |
|
Второ преработено издание. ... Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли ... |
|
Сборникът събира текстове, представени за първи път на научната конференция Генерация на властта: Априлското поколение в българската литература, организирана на 3 юни 2016 г. от департамент Нова българистика на НБУ. В тях са разгледани проблемите за генеалогията и конструирането на понятието априлско поколение; за разделителните линии и ситуативни единства между личности и групи в генерацията - селско и градско крило, модернисти и традиционалисти, класически и свободен стих; за спецификите на т.нар. Априлска поезия; за априлското поколение като фундамент на общността Априлски сърца, когато през 70 -те и 80 -те години на ... |
|
Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. Стефан Цанев Книгата се посвещава на 120-годишнината от смъртта на българския княз Александър I Батенберг. ... |
|
"Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на XX в. В нея няма прегледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява подстъп към история на българската драма - ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на ... |
|
В първия брой за 2022 г. ще прочетете: Романа "Звездите по пладне" от Денис Джонсън; Разкази от Гейл Годуин, Мюриъл Спарк, Джеки Стоев, Итало Звево и други; Поезия от Калин Донков, Жером Льороа, Патриция Николова, Бистра Величкова; Повестта "Месечинке" от Здравка Евтимова. В рубриката "Ателие" гостува Ради Неделчев. ... |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
В книга първа са проследени редица слабо известни или напълно непознати събития и личности от миналото на българските земи - от праисторическите епохи до гибелта на средновековната българска държава. За разлика от популярните Български хроники на Стефан Цанев, книгата включва научнопопулярни текстове, обединени в тематични раздели. В тях са разгледани важни проблеми от най-древното минало, известни и малко познати факти за Първото и Второто българско царство, знаменити, но и забравени духовни водачи, някои пренебрегнати творби от историята на средновековната българска литература. Читателят ще открие нова информация за ... |
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
Заглавието "Изкуство и власт" събира интервюта с известния скулптор от периода 1990-2002, писма и статии, отзиви за него от фигури като Стефан Цанев, Виктор Пасков, Дончо Цончев, Тошо Тошев, както и богат снимков материал. Тук Вежди Рашидов се откроява както със силната си обществена ангажираност, така и с редица "домашни" качества, дори със своите пороци. В годините след обрата през 1989 г. той не случайно е един от най-обикнатите хора за масмедиите. Това е така, защото словото му притежава живеца, който липсва у повечето интелектуалци. Така ако трябва да се избере една ключова дума, която да е ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |