Културни ориентири на управлението. ... В изследването се проследява устойчивото и променливото в манталитета на национално и организационно равнище през периода 1995 - 2014 г. Въз основа на четири наблюдения (1995, 2001, 2008, 2014), осъществени по методиката на Х. Хофстеде, е очертана динамиката на основни трудови ценности и промени в удовлетвореността от организационната ситуация. Промените в националния манталитет са регистрирани на равнище синтетични измерители (властово разстояние, избягване на несигурност, индивидуализъм - колективизъм, мъжественост - женственост), но така също в зависимост от девет характеристики ... |
|
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
|
Книга за предполагаемата среща между двамата най-мъдри, Лао Дзъ и Конфуций - за вечната борба между колективистичното безумие и индивидуализма, между азиатщината и западната цивилизация. Цветан Стоянов (1930 - 1971) е писател, философ, литературен историк и преводач - един от най-изявените представители на интелектуалния елит в България; всестранно подготвен - по думите на Тончо Жечев - за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи... Автор е на книгите "Нишките, които се прекъсват" (1967), "Мъдростта на древните митове", "Броселиандовата гора& ... |
|
|
Историята започва през VI век пр.н.е. - време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността - Персийската. Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди. Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време - ... |
|
|
Учебникът е предназначен за студентите от специалност "Икономика на отбраната и сигурността" и е съобразен с учебната програма по съответната дисциплина. Едновременно с това той може да бъде полезен и на по-широк кръг читатели - студентите от магистърска степен на обучение, за които ще бъдат интересни някои конкретни методологически постановки, докторантите, работещи по проблемите на управлението на ресурсите в отбраната, които ще намерят обобщение на изследванията на значителен кръг автори и списъци с допълнителна литература, както и на специалистите от практиката, които желаят да систематизират и задълбочат ... |
|
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
|
След края на класиката има за свой обект две гранични повести: "Двойник" на Фьодор Достоевски и "Египетска марка" на Осип Манделщам. Повестта "Египетска марка" е уникална с композицията, персонажите, с начина, по който интерпретира идеята си за социалния хаос във времето на радикални промени в Русия. В нея откриваме една отворена композиция, която позволява текстът да набавя своите значения от широко поле контексти. Един от тях е "Двойник" на Ф. Достоевски. Двете творби са свързани от общата тема за града. Но Петербург не е единствената междутекстова връзка. Лабиринтът, социалният ... |
|
|
Приложение: Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ДВ бр. 100 от 19.11.2013 г.) ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
Цветан Тодоров , роден в България през 1939 г., живее и работи във Франция от 1963 г. Виден теоретик на литературата и историк на идеите. Автор на повече от трийсет книги, преведени на много езици. През последните 20 години осмисля наследството на хуманизма и неговото място в ценностната система на нашето време. ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
