Via Dolorosa или Via Miraculosa. ... След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не ... |
|
|
Двама студенти, изправени пред широкия път на Латинска Америка, отправили се на пътешествие, в което ще открият себе си. Ернесто Гевара и Алберто Гранадо са в своите ранни 20 години, когато поемат на път с мотоциклет Norton, търсейки приключение. За 9 месеца успяват да прекосят 8000 км. и да преминат през Аржентина, Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. Прекосяват Андите, пустинята Атакама и басейна на Амазонка. Пътуват на автостоп, параход и дори на кон. Спят в гари, полицейски управления и под звездите. Потопени в суровите условия, в които живеят жителите на Латинска Америка, Гевара и Гранадо завинаги променят своите ... |
|
|
Един великолепен документален и човешки роман за Незабравимата Гена! ... Луксозният албум е посветен на 75-годишнината от рождението на оперната легенда. Текстът в книгата е на български и английски, с резюме на италиански. Изданието е богато илюстрирано със снимки от сцената и живота на Гена, някои от които се публикуват за първи път. Авторката, известен български музиковед, години наред е работила заедно с Гена, с мисията да предаде на поколенията силата на духа ѝ. Самата Гена е преоткривала себе си, когато заедно вървят по стъпките ѝ и правят филма по случай нейния 60-годишен юбилей. Магдалена успява да ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова . Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
|
Новият роман на Ане-Мари Ведсьо Олесен е въздействаща смесица от суеверие, религия, християнство, скандинавски богове и митове, история, рационално мислене, картина на съвременния нарцисизъм и материализъм на човечеството. Главната героиня Луси е една безсмъртна жена на хиляда години, в чиито вени тече вода. Единственото, което знае за себе си е, че е излязла от фиорда при Трондхайм и че на определени интервали е разкъсана от глад за жива човешка плът, която да я зареди със знания и емоции, които иначе сама не може да си набави. Заедно със случайно срещнатите си спътници Мартин (професор по история на религията, който ... |
|
|
С разказа за собствения си живот, Кришна Прем съумява да ни разкрие фундаменталната истина, че ние сме чудесни такива, каквито сме. Преди повече от четиридесет години Кришна Прем напуска Америка в търсене на себе си. Когато пристига в Индия, той среща своя учител и приятел Osho , който му казал съвсем простичко: "Ако искаш да разбереш кой си всъщност, приеми се на шега. Недей да се вземаш много на сериозно." Докато четеш тази книга, ще се забавляваш и смееш с Кришна Прем, и може би смехът ще ти помогне да разбереш колко забавен може да бъде и твоят живот. Егото, разбира се, не е лесна работа, но смехът е най- ... |
|
|
"Роуз е изчезнала" разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през XX век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти. Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и ... |
|
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
|
Пет елемента са нужни на Арман, само пет елемента, които, събрани заедно, ще се превърнат в неговото решение. Елементи, скрити като дълбоко пазени тайни в ключови точки на времето и пространството от човешката цивилизация. Красотата на Персия, скандинавските фиорди, балканските планини - Последният лъв на пустинята трябва да загуби всичко, което има, за да спечели новия си живот. Ще има ли смелостта и находчивостта героят на романа да тръгне към тях, да нахлуе в непознати територии, да се изправи лице в лице срещу същества от кошмарите? Ще има ли вярата, че това е по неговите сили и че държи щастието в собствените си ... |
|
|
След като бива възкресен от нелегалната група на кибернетиците, младият Октомври заживява втори живот в тайната им база във Външния периметър. Накъсаните спомени и новото му тяло се оказват предизвикателство, с което трябва да се справи, докато съдбата го изправя пред нови изпитания в пустинните земи, отвъд пояса на Ръждивите планини. В търсене на отговори за себе си и за света той открива нови, мрачни тайни, които го заставят да направи избори и да предприеме ходове, от които зависи бъдещето на човешката раса. ... |
|
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
