Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
Шест новели и един колаж. ... Някогашна неистова любов върху един плаж, покрит със зърна градушка. Спомени за края на един септември в раззинати от страх усти. Една мина, където копаят злато с детски лопатки. Една алпинистка, която убива с нагорещена маша за къдрене. Една певица, паднала от Джендема. И жълти, червени, оранжеви, лилави водорасли, които би трябвало да внушават образа на плесен, но са всъщност трагично красиви. И върху всичко - оглушително бялото, плиснато от деветата сирена. ... |
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
"Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Неприятен инцидент (счупване на долната челюст) ме обрече на мълчание в продължение на месец. И докато се лекувах, имах достатъчно време да остана сам със себе си и да мисля за значението и ролята на мълчанието в човешкия живот. Така се роди дневникът ми, който съставлява първата част от тази книга. Това съм аз - без маска и без грим, човек в разголеното състояние на болката си, обвит от мълчанието си, изпратено му сякаш за да осмисли свободата чрез невъзможността да я употреби. Темата за мълчанието е развита и във втората ... |
|
"Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш, това, което ще ти разкажа, е цялата истина. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от ония, които мислят и вярват, че една, или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Настоящият том събира плодовете на дългогодишния интерес на Никола Георгиев към междутекстовостта и "мълчаливите диалози". Авторът не просто интерпретира литературните творби, той създава инструменти за интерпретация. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, "оглозгани" от банални тълкувания литературни творби. Неговите статии и студии предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов "жанр", успешно разработван от Никола Георгиев, е ... |
|
Август 2016 г., Витория е обзета от ежегодната празнична еуфория - започват тържествата в чест на Бялата дева, покровителка на града. Веселото настроение обаче бързо помръква от неочакваната новина за зловещо убийство - в Старата катедрала са открити бездиханни телата на двама двайсетгодишни младежи. Следващите жертви, само ден по-късно, са вече двайсет и пет годишни. Напрежението и всеобщият потрес нарастват неимоверно с появата на следващата двойка убити. Странният ритуален мизансцен на престъпленията довява спомена за серията двойни убийства, потресли града преди много години. Тогава блестящият археолог Тасио Ортис де ... |
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
Madrid, 1957. Daniel, young, wealthy and unsure of his place in the world, views the city through the lens of his camera. Ana, a hotel maid whose family is suffering under the fascist dictatorship of General Franco. Lives and hearts collide as they unite to uncover the hidden darkness within the city. A darkness that could engulf them all..."Gripping. Ruta Sepetys is the finest writer of historical fiction working today." The Wall Street Journal "A master of historical fiction." Elizabeth Wein on "Salt to the Sea" "Spain under Francisco Franco is as dystopian a setting as Margaret ... |
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |