В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. ... |
|
Човешката природа е по-силна от всеки индивид, от всяка институция или техническо изобретение. В крайна сметка тя оформя всичко, което създаваме, като отражение на себе си и своите първични корени. Тя си играе с нас като с пешки. Ние сме социални животни. Нашите животи зависят от отношенията ни с хората. Да знаем мотивите за техните действия е най-ценният инструмент, без който не можем да стигнем далеч, колкото и да сме талантливи или да се трудим упорито. Опирайки се на енциклопедични знания за човешката история, Робърт Грийн черпи идеи от животите на знакови личности от всички епохи, и показва как те са вземали ... |
|
Историята на едно мълчание. Буенос Айрес, 1940 година. Група приятели, евреи, бежанци от Европа, се срещат редовно в едно кафене и се питат какво става на стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е вече женен за Росита и имат три деца, но мислите му са преди всичко за майка му, останала в Полша. Сантяго Амигорена разказва за вътрешното гето на изгнанието. За печалното битие на един мъж, изградил свой живот в чужбина, който предчувства, а след това научава за гибелта на своите близки, споделили съдбата на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на автора, който признава днес: "Преди двайсет и пет ... |