Книжката е скътала между кориците си цялата майчина обич на света. Котки, октоподки, мечки, коали, видри и още много други - тези майки до една се грижат за малките си и ги обгръщат с любов. Обичта на децата към мама е безкрайна, а любовта на майката към рожбите ѝ е цяла вселена. Книжката е създадена, за да носи топлина и да укрепва връзката между деца и родители още от най-ранен стадий. Затрогващите илюстрации и веселите римички ще оставят трайна следа в спомените на всяко момченце или момиченце, което се потопи в чудния свят на животните и техните майки. "Може да са мънички и скромни, може да са страшни и ... |
|
|
Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение! Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни."По-добре да не скачам в локвите... Какво пък толкова може да ми се случи, когато съм с оранжевите ми гумени ботуши, но знае ли човек?" Из книгата Историята на Хана е опомнящо намигване ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... "Хайде да крадем дини" (2009) на румънката Нора Юга е шокираща книга, която разглежда две теми табу: детската сексуалност и сексуалното насилие. В основата на романа стои истински случай, разтърсил румънското общество преди няколко години: десетгодишно момиченце от ромски произход е изнасилено от шестнайсетгодишния си чичо. Бременно в шестия месец, детето е пратено в Англия, за да му бъде направен аборт. Дискурсът на Нора Юга е съсредоточен върху сравненията, авторката прави препратки съм собствения си жизнен опит и създава въображаеми светове и ... |
|
|
Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари , втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
|
Вълните плискаха в самотното бурно море, по което от много години не бе преминавал какъвто и да е кораб. Лъчите на слънцето бяха толкова силни и жарки, и правиха блясък почти върху цялата вода. Изведнъж, от някъде долетя един пухкав бял облак и слънцето се скри зад него. Тогава, на хоризонта се появи мъничка черна точица. Извадих бързо бинокъла. Бях сигурен, че това беше кораб и то по води, по които не бе плавал никой от цели десетилетия насам. Корабът се приближаваше, а в далечината се чуваше “Йо- хохо! Йо-хото!” Да, това определено беше кораб, за жалост обаче в него бяха не моите спасители, а морските разбойниците – ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... "Емили Гросхолц е неповторимо присъствие в американската литература - поет-философ, чиито брилянтни стихове за науката, математиката и идеите са справедливо оценени. Но любими от поезията на Гросхолц винаги са ми били нейните нежни и увлекателни стихове за майчинството и децата. Радост е да видя тези сияйни и любящи стихотворения, събрани в един богато изразителен том." Дейна Джоя "Тези убедителни, дръзки стихотворения описват детството и родителството по могъщ начин. И също далеч отвъд описанието, те се обръщат към детството като към откровение: не ... |
|
|
Фолклорът не е в дебелите книги (което не означава, че трябва да оставите тази книга, вземете я обратно. Ама веднага!). Няма да го намерите и в приказките на старата баба, която си седи в своята мъничка къщичка в най-затънтеното село, което може да си представите. Фолклорът е жив. И е навсякъде! До същото заключение стигнал и Тери Пратчет - създателят на вселената на Света на Диска. В много от своите книги той заема мотиви от фолклора и митологията и пътьом ги върти, суче и оплита, за да направи нещо магическо, нереално и в същото време много близко до нас. Така Светът на Диска се превръща в една от най-живите и ... |
|
|
Дневник на един български офицер. ... Дневникът "До Драва и отвъд" предлага един уникален поглед към битието на българския войник, хвърлен във Втората световна война, възприемана от мнозина наши предци като чужда. Когато говорим за участието на българите в даден конфликт, ние обичаме да се разглеждаме като воинска нация, способна на чутовни геройства. Освен подвизи обаче, животът в окопите е изпълнен с много повече тривиални занимания, които обикновено отпадат от по-популярните интерпретации на миналото. Настоящото издание показва ежедневието на българския войник такова, каквото е било през онези бурни месеци ... |
|
|
Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на ... |
|
|
Вековните величествени гори на Абруцо стават място, където интересите на скрити в сянка хора се сблъскват с ежедневната битка за запазване на дивите обитатели на тези места. Две мънички мечета остават без майка, загинала в капана на бракониер. Каква ще бъде съдбата им? Вълнуващите приключения сред девствената природа и срещата с мечките оставят неизлечими следи в четиринайсетгодишните Виола и Кевин, дошли като доброволци в Националния парк "Абруцо". Книгата е за всички, които са се борили и продължават да се борят - със страст, смелост и себеотрицание, за опазването на природата. Но тя най-вече е за съдбата на ... |
|
|
Осемдесетте години клонят към своя край, за да отстъпят пред новото десетилетие, а наред с това за жителите на няколко селца в Южна Бохемия настъпва нова епоха. Епоха, белязана от разруха, чието материално въплъщение е атомната електроцентрала и нейното изграждане. Вследствие на това от лицето на земята са заличени, или по-точно потопени, няколко никому неизвестни селца, които обаче за своите жители представляват цялата вселена, така че те остават там "чак до разрушаването". "Цветове, гласове, лица. Хонза, Хосе, Олина. Мисля за господин Тушъл (...), който още дълги години, затворен в малкия панелен ... |
|
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ... |
