Историята често ни среща с личности, за които няма да прочетем в учебниците, но които са дали своя значим принос за развитието на страната. Те са се сражавали за свободата на Отечеството, изградили са модерна България със своя съзидателен труд, постигнали са научни успехи или пък са ни завещали безценни произведения на изкуството. Всички тези хора днес попадат в графата "забравени". Книгата "Достойните непознати" ни среща с 50 истории на бележити наши сънародници. Историите на Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков ще ни покажат колко е важно да защитаваш своя род и родина, Рашко Зайков и Георги ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Учебникът География на транспорта е предназначен за обучение на студентите от Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, с възможности да бъде използван и в други учебни заведения. Междуконтиненталното транспортно-кръстовищно положение на България е нейният предопределен шанс, а както е казал Цицерон: "Salus populi suprema lex" (Общественото благо е върховен закон). Затова използването на учебника става необходимо и за проучватели, проектанти, ръководители на транспортната дейност и за широката читателска аудитория, защото всепризната е революционната роля на транспорта през ХХI в. за подобряване ... |
|
|
"В настоящата книга са разгледани основни въпроси и понятия на Критика на чистия разум през призмата на водещия проблем за вътрешното сетиво. Той бива анализиран като изходна точка за разбирането на редица други важни проблеми, като например този за времето в качеството му априорна форма на вътрешния наглед, за трансценденталното единство на аперцепцията (самосъзнанието), за дуалния начин на разглеждане на човека като феномен и ноумен при Кант. Изследването би могло да представлява интерес както за специалисти, така и за хора, които се изкушават тепърва да навлязат в полето на Кантовата философия. Поводът да се ... |
|
|
Музикална приказка. ... От приказно царство пристигам при вас, приказка чудна дарявам ви аз. В книжката ще откриете нотирани стихове, за да се забавлявате и пеете заедно. ... |
|
|
Разтърсващ разказ за съдбата на едно обречено дете. ... В средата на 80 -те години на миналия век една комсомолска бригада в "Дом майка и дете" изважда студентката Йоли от света на литературата с неговите високоморални идеали и я сблъсква с реалността, в която добротата съвсем не е нещо подразбиращо се. В отделението за увредени деца Йоли открива дете, което смята за здраво. Около самотните ѝ усилия да го спаси се преплитат няколко сюжетни линии, изведени чрез съчетанието на документалната фикция с иносказателни импресии и евангелски мотиви. Героинята си задава простички, но фундаментални въпроси: за ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
Съставител: Роман Кисьов . ... "В българската поезия Здравко Кисьов е от творците, чието присъствие след смъртта не утихва, а нараства. С годините поезията му не губи, а усилва своя звук. Дори за онези, които сме следили неговото богато творчество, сега то придобива особена тежест - вероятно защото го осъзнаваме в неговата цялост. Сборникът Светлопис е сериозно, обхватно и безупречно съставено издание. Времето има нарастваща нужда от поезия с такава съвест и такава чувствителност." Калин Донков "Това не е просто книга в памет на бащата от сина, това е книга в памет на поета от поета. Тя съдържа най- ... |
|
|
Книгата на Анатол Анчев е смелият глас на Аза, който има право да се изкаже и да бъде чут от колеги, последователи и не-последователи. Тази книга представя научните постижения и приносите за българската фолклористика и етнология на големия български учен проф. д.ф.н. Тодор Иванов Живков и на един от неговите ученици - проф. д.ф.н. Анатол Василев Анчев. Двама учени, създали свои научни школи. Тя проследява пътя на А. Анчев в науката. Разкрива взаимоотношенията на учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, трудностите при осъществяването на новаторските идеи от инакомислещите, опитващи ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Има хора, които идват на земята не за да живеят щастливо, а за да направят живота на другите щастлив. Те приемат една висока идея и я следват неотклонно. Живеят в обществото, но не му се подчиняват. Защото подчиняват себе си тотално на нещо по-висше и универсално, което включва щастието на всички. Такива хора живеят, за да проправят пътека към бъдещето. Те са истинските творци на прогреса. Желаят го, прозират най-правилния път към него, постигат го и с това проправят диря и за останалите. Тази книга е за Петър Дънов и Борис Георгиев. Двама българи разкъсали обръча на националното самосъзнание и постигнали усещането за ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
