Режисьорска концепция ... Режисьорската концепция на големия наш режисьор Вили Цанков открива неочаквани и неизследвани пространства във вечната драматургична творба. ... |
|
Хубавата Елена е може би най-популярният митологичен образ и безспорно най-привлекателният. За ръката й спорят най-големите герои на древна Елада, заради нея започва епична война. Елена постоянно сменя съпрузите си, тя става символ на женската красота, но и на женското коварство. В литературата и изкуството на древния свят нейният образ заема централно място. Реалност или химера, красота или опасност, коварство или митологична функция - измеренията на митичната Елена са многобройни. Към тях сега се прибавят и находките от древна Тракия. ... |
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
Тези разкази са писани само през новия 21 век, но в тях се повдига на пръсти и наднича най-безцеремонно близкото минало. А и бъдещето плахо се оглежда. В тях се разказват истории предимно от времето на прехода, но се надявам това да не ги прави преходни. Вярвам, че всеки ще разпознае в тези истории част от собствените си нервни тикове, емоционални безпокойства и горчиви истини. ... |
|
Търсиш ли ги, философските послания могат да дойдат отвсякъде: от местата, където си бил, от държавите и градовете, които си посетил, от книгите, които се прочел, от разговорите, които си водил, и изобщо от всичко, което си преживял, което просто и накратко се нарича "живот". Стига само да можеш да ги откриеш, ако, разбира се, можеш. Ти винаги си склонен да мислиш, че си успял. Но наистина ли е така, опитваш се да си повярваш, но кой може да те убеди, че това наистина е така? Кой, пък и изобщо ли има такъв?!... ... |
|
"Любомир Котев е предприел мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. Ако в първата част на своите "Народопсихологии" авторът като че ли се забавлява с някои странности, екзотичности и параболи в развитието на националния характер, във втората и особено в третата част неговите размишления стават все по-драматични и задълбочени. Такъв тип книга не се пише бързо. Ясно е, че Котев навлиза в тази проблематика в продължение на седем-осем, а може и повече ... |
|
Албумът представя творческия свят на един от най-големите съвременни български скулптори. Предпочел формата на малката пластика, Димитър Сотиров постига духовните обеми на сакралните вътрешни пространства на човека, едновременно анекдотичен и сериозно-трагичен, изграждащ философски метафори в търсене на универсални стойности. За твореца се изказват Иван Гранитски, Георги Чапкънов, Стефан Лютаков. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, почти всички държавни галерии в страната и в частни колекции във Франция, Белгия, Япония, САЩ, Турция, Гърция, Холандия, Москва и в ... |
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне . Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
|
В "Самото само" Алексей Лосев разсъждава за света с конкретни и осезаеми примери, потвърждаващи съществената разлика между вещта като такава и простата сума от нейните части. Многостранен по своята същност трудът заема важно място в богатото творчество на големия руски и европейски мислител и философ. Проникновението на гения и бляскавият му стил черпят енергия от всички класически извори на философската наука. През призмата на основната тема Лосев търси и открива отговори на вечните въпроси, които, както казва поетът: "...никой век не разреши." ... |
|
Книгата представя част от яркото белетристично наследство на големия руски писател и поет Осип Манделщам, сравнително слабо познат на българския читател. Превод от руски език Пенка Кънева. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Книгата съдържа публицистическите и журанлистическите работи на Л. Каравелов, редове от биографията, статии от К. Величков, Георги Боршуков и П. Динеков, анализаращи творчеството на писателя. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |