Красотата да живееш два пъти е книга за наранените и за онези, които оцеляват. Тя е възхвала на женската сила и издръжливост, равносметка и призив за активна житейска позиция. Тя е доказателство, че никога не е твърде късно човек да надигне глас и да заговори открито. Шарън Стоун е известна не само със своя талант и красота, а и с откритостта и отказа си да се съобразява с нормите на приличие. Именно тези ѝ качества превръщат автобиографията ѝ във въздействащо четиво. Тук тя разказва собствената си история: път, белязан от победа над болестта, съпроводен с много любов и решимост. Шарън Стоун, една от най- ... |
|
Година пета съдържа тридесет и три лекции. Настоящото издание включва и четири приложения: азбучен показалец на личните и географски имена, културни институции и общности; показалец на темите, упражненията, формулите и молитвите, изготвен по хронологичен принцип; съкращения на библейските книги; писмо. ... |
|
Митрополит Калистос (Тимоти Уеър) е едно от най-известните и авторитетни имена в православието на Запад днес, особено в англоезичния свят, където неговият принос за разкриването на богатството на православната традиция е огромен. Роден в Англия през 1934 г., още като младеж той се среща с православието и открива в него дълбочината и неподправената духовност, за които жадува. Става православен, пътува из Гърция, пребивава продължително време и натрупва духовен опит в манастира "Св. Йоан Богослов" на о. Патмос, а също на Света гора в Йерусалим. Избира монашеския път и е постриган за монах на о. Патмос. След като ... |
|
Сборник с православни разкази за деца."Драги приятелю, На страниците на книгата, която държиш в ръце, ще намериш интересни истории за твои връстници - момчета и момичета, живели почти сто години преди тебе. Сигурно ще се удивиш колко много си приличат те с теб. Тук ще можеш да узнаеш как вярата в Бога, любовта и добрината са спасявали твоите връстници при тежки изпитания и в опасни минути. Нека Незабравка стане твой неразделен приятел. С тази книга няма да скучаеш." От издателите ... |
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
Първи стъпки в православната вяра. ... Тази книга има за цел да даде на влизащия в храма съвсем кратко предварително запознаване с тайнствата, някои молитви, господски, богородични и светийски празници на Православната църква. В края са предложени автори, заглавия и електронни страници, които могат да помогнат за задълбочаване на знанията по въпросите на вярата. ... |
|
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
|
Истинския ученик на Христос в без грижата да си спечели приятели, без надеждата или копнежа по светските блага, безчувствен към светските загуби, без грижа за живота си, без страх от смъртта. Той е човек без положение, без звание, без родина. Човек, завладян от една мисъл - благовестието на Христос. Човек, преследващ една-единствена цел - Божията слава. Глупак, дори доволен от това да бъде считан за глупак заради Христос. Наречете го ентусиаст, дърдорко или каквото и да е друго странно определение, което светът може да му даде. Но нека бъде странен. В момента, в който го нарекат търговец, собственик, гражданин, богаташ, ... |
|
"Тази книга описва избора в жизненоважни моменти на човек, който притежава мъдростта, постоянството и смелостта да бъде себе си, да осъществи посланията на Божествения разум в трудни житейски ситуации, когато съхраняването на живота противоречи на посланията на "здравия разум". Книгата не съдържа рецепти за високи постижения, обект на конкуренция, напротив, както другаде Димича е подчертавал: "най-необикновеното нещо е да бъдеш обикновен...". Прави впечатление спокойствието и увереността на жизнените избори, които се осмислят единствено от връзката с Бог. Приемам поканата да напиша тези редове, ... |