От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
"Лично за мен ръкописът на Габриела Цанева е една приятна изненада. Отдавна, много отдавна не съм чел от млад, неизвестен автор подобна книга. Чрез разказа за тая мъченица на свободата, ние се докосваме до една друга истина, старателно скривана и изопачавана от официалната власт - че в годините на най-жесток терор, на средновековни инквизиции, българинът не е преставал да се бори и заплаща с цената на своя живот за свободата си. Дори само заради това, книгата на Габриела Цанева трябва час по-скоро да стане достояние на нашата общественост." проф. д-р Иван Сарандев, рецензент на книгата, 11.02.1991 "В ... |
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
Българите трябва да осъзнаят, че са скачени съдове, и бедните и богатите, и като такива да се опитат да помогнат на великата сила съхраняваща досега България, да си свърши работата. Грабежите трябва да спрат, сегашният елит да бъде пометен изцяло и да бъде освободено политическото и медийно пространство за нови хора с идеални цели, а не користни. Политиците и журналистите трябва да бъдат слуги на народа! Защо да не опитаме още веднъж в това време на тотално отчуждение и люта побъркана индивидуализация? Поне да знаем, че сме опитали все пак отново! Ако не опитаме този път, България и българите в нея и тези по света, ги ... |
|
Расите и техните исторически задачи ... Първата задължителна крачка, която трябва да се направи е в посока на ограмотяването - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивната наука. Настоящият опит да се поднесе едно късче от познанието за бъдещето е част от всемирната научно-образователна програма, по която ще се работи за ограмотяването на сегашното човечество. ... |
|
Продължение на книгата "Секс, даване, вода и благодарност" ... Книгите се опитват да въведат енергийна сексуално-емоционално чувствена култура сред младото поколение. Енергийната култура, да, след физическата култура, култура на тялото, тя е толкова много необходима, но не е достатъчна сама по себе си. Добре е да се комбинира със сродната й т. нар. "сексуално-емоционално чувствена култура". Може да се нарече култура на сърцето или душата, но на кое сърце и коя душа? Древните египтяни са имали два йероглифа за понятието сърце - сърцето Иб и сърцето Хати. Непреходното, символ на духовен напредък, сърце, ... |
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
Книгата включва пиесите: Лавина Задънена улица Кепе Хеликоптер Тунджер Джюдженоглу е роден през 1944 г. в Чорум. Завършва специалност Библиотекарство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. След като заема различни длъжности в държавния културно-просветен сектор, от 1983 г. се посвещава на свободна творческа практика. Дълги години е член на Драматургическия съвет към Генералната дирекция на Държавните театри на Република Турция, член на ПЕН, преподавател по драматургия в частна консерватория в Истанбул, колумнист в специализирани театрални издания. От 80-те години на миналия век името ... |
|
"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |