Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Мълчана любов Кога ще ми запалиш миг от мрака да ме превърнеш в своя ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
Стани герой в истинска зимна приказка. Сестрите Анна и Елза те канят в Замръзналото кралство . В приключението те очакват и много весели герои. Това са снежният човек Олаф, добрият лос Свен, който може да говори и човекът, който обича планината - Кристоф. Всички те се опитват да върнат лятото в заледеното кралство "Арендел". Коя ще бъде новата принцеса, как живее един снежен човек през лятото и как може да се размрази замръзналото сърце - разбери всичко в новата книга от поредица "Чародейства". Приключенията те очакват! ... |
|
|
"Да прекарам лятото с Арчи Ремингтън?! Не мога да си представя по-ужасна съдба. Арогантният и дразнещ син на семейните ни приятели е твърде красив, твърде нагъл и винаги се държи, сякаш аз не съществувам. Семействата ни обаче са купили ваканционна къща на приказен остров и не просто ще обитаваме съседни стаи, но и ще трябва да деля една баня с него! Започнахме зле, но нали знаете какво казват за любовта и омразата? Не че съм влюбена в Арчи, но някак си станахме приятели. Той не е толкова лош, когато откриеш, че под наперената поза се крие свободолюбив мъж, окован от семейните очаквания да стане скучен костюмар. Цяло ... |
|
|
Многото стаи на сърцето е история, която дописва обикновения делник и с оперна страст го превръща в магически реализъм. Дария и Богомил се срещат в лятото на живота си. Той е важен и вечно зает адвокат, свикнал да командва всички наоколо и нещата да стават по неговия начин. Тя е разведена, физиотерапевт с вълшебни ръце и огнен нрав. Първата среща е служебна, ала в страстта, която лумва помежду им, няма нищо делово. Любовта им е знойна като тропическо лято и упоителна като магически реализъм. Но никоя извънмерна любов и страст не може да устои на времето и ежедневието. Дария заминава за Мексико, а страниците на дневника & ... |
|
|
Комплектът детски пъзели от Toi World е подходящ за деца над 3-годишна възраст. Той представлява 4 пъзела с сезоните - пролет, лято, есен и зима с различен брой големи части. Всички пъзели са с размери 19 x 25 cm. ... |
|
|
Двама приятели. Десет летни пътешествия. Един последен шанс да се влюбят. Попи и Алекс. Алекс и Попи. Помежду им няма нищо общо. Тя е щура, общителна и с гардероб като дъгата, той е мълчалив и носи скучни панталони в цвят каки. Напук на всичко двамата са най-добри приятели - още от едно споделено пътуване към дома като студенти. Днес ги делят стотици километри. Тя живее в Ню Йорк, той - в малкия им роден град, но всяко лято двамата прекарват една ваканционна седмица заедно. Допреди две години, когато всичко се разпада. На пръв поглед Попи е постигнала мечтата си - има перфектната работа и пътешества из целия свят. Но ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
