Свирепо настроение се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина. Героите в сборника са най-разнообразни - от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се ... |
|
|
Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Разказите в книгата не издават лесно своите тайни - твърди Алекс Кларк на страниците на "Гардиън". Героите им са ексцентрици, фланьори, обхождащи градовете на Европа, души без принадлежност. Техните травматични спомени и тайни, мутирали тела и необичайни любови нагнетяват емоционално сюжетите, но винаги в границите на перфектен повествователен контрол. ... |
|
|
Разказите в тази книга са като полски букет. В тях има много красота, необичайни комбинации, резки смени в настроението и голямо разнообразие. Има абсурдни моменти пъстроцветни като лудостта на дъгата. Много чудати образи преливащи се от едни тонове в други. Много нежни спомени претрупани с цвят по цялата си същност. Но най-вече парченце от бъдещето - стръкче надежда, че този свят, който ни носи през пространството на вселената ни води към едно по-добро място. Там, където не сме просто неволни пътници на кабинковия лифт, а свободни хора - странни, но пълни с истини. Книгата предлага разнообразни картини на света, който ... |
|
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
"Американски мечти" е сборник с 33 от най-емблематичните разкази на Ф. Скот Фицджералд , представящи автора в цялото многообразие на неговите непреходни теми: стремежът към щастие, крахът на илюзиите, триумфите и разочарованията, залогът на богатството, играта на случайността и мястото на съдбата в човешкия живот... Това са също разкази за амбиция и млада любов, в които героите вярват, че могат да сбъднат мечтите си, да стигнат безкрайно високо и да спечелят бляскав успех! Част от разказите в сборника: Трохите на щастието; Зимни блянове; Странният случай с Бенджамин Бътън; Семейство в бурята. " ... |
|
|
Новите разкази на Александър Бъчваров бележат следващ етап в неговото развитие. Това се отнася за разказите "Студена целувка", "Двама в рая", "За ръждата и любовта", "Офицер от преди Девети", "Втори дом" и още редица други. ... |
|
|
"В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат пообмисляли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев." Недялко Славов Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си ... |
|
|
Автентични лекарски истории. Трийсет и три лекарски истории за съдби, герои, мечти, болки и надежди, автентични разкази за най-нежното и ранимо, за най-възвишеното и кристално чисто кътче в душата, което поддържа Човека жив в човека. Това е четвъртата книга на Златимир Коларов на тази тематика. ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
