Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
Бестселър на "New York Times". Книгата е част от поредицата "Пътешествия и приключения" на издателство "Вакон". ... "Истински шедьовър." Николай Толстой, The Times От Прибалтика до Кавказ, "Сред руснаците" е грандиозно пътешествие из историята и културата на един от най-загадъчните региони в света. Изящно поетичен пътепис за самотно пътуване с кола от Санкт Петербург и прибалтийските държави до Грузия и Армения на юг, "Сред руснаците" представлява свеж поглед върху бурните последни години на Съветския съюз. С дълбоко разбиране на историята на Русия, неприкрит ... |
|
|
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой , пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. В най-новата си творба Амос Оз рисува различните лица на самотата в миниобществото, в което по дефиниция няма място за самота. Всеки от героите е дързък бунтовник, пълен с идеи как да промени света. По силите му е обаче само да закърпи дупките в собствения си живот и да преосмисли пропуснатото. В съдбата на Озовия човек ... |
|
|
Настоящата книга ви запознава с шедьоврите на древногръцката трагедия – “ Едип цар ”, “Едип в Колон” и “ Антигона ” от Софокъл . От всички оцелели пиеси тези са най-известните и най-често поставяните. Макар че и трите произведения са част от една и съща история, Софокъл не ги е създал, за да бъдат играни като самостоятелна театрална постановка. Авторът представя Едип, като описва историята на един орисан човек, който се опитва да надхитри съдбата. В поредицата ще намерите още “ Под игото ” на Вазов , “Железният светилник” на Талев , “ Тютюн ” на Димов, “ Илиада ” на Омир , “ Дон Кихот ” на Сервантес , “ Клетниците ” ... |
|
|
Ако наистина писането е единственото спасение от ступора на постоянния екзистенциален страх, ако литературата разкрива за сетивата това, което не си позволяваме да проумеем - както самият Давид Гросман говори за работата си, то "Червената нишка" е не само трескаво предчувствие на неизбежна трагедия, но и избавлението от това предчувствие. Тази книга разказва историята на една майка, която се опитва да съхрани малкото си лично щастие, да съшива постоянно раздирания пашкул на семейството си - единственото пространство, в което това щастие е възможно. Но това, което го разкъсва, "ситуацията", която ... |
|
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой , Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
Това е последното произведение на най-големия френски биограф от втората половина на XX век, публикувано след смъртта му през 2007 година. Описанието на живота и властването на Борис Годунов представлява същинско предизвикателство поради легендата, която го съпътства, гениално пресъздадена със слово и музика от творци като Александър Пушкин , Модест Мусоргски, Проспер Мериме, Алексей Толстой. Насаждан с години мит се руши трудно. Но умелият Анри Троая не се поколебава да го стори, като се позовава на най-новите открития на руски изследователи, и да извае истинския лик на Борис Годунов. Борбата му с лъжливи ... |
|
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
