Средно двайсет и трима души на година изчезват безследно от круизни кораби. Никой от тях не се е появявал отново... Досега. Мартин Шварц е полицай под прикритие, който все още не може да се съвземе след мистериозното изчезване на съпругата му и сина му от круизния кораб Султанът на моретата. Той се е превърнал в отчаян мъж, готов да поема безразсъдни рискове и да се захваща с най-опасните полицейски случаи, които никой друг не иска. Мартин не си е и помислял, че кракът му отново ще стъпи на круизен кораб, докато един ден не получава обаждане от възрастна дама, която се представя за писателка на трилъри. Тя твърди, че ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на Портал "Култура" от 2012 г., където всеки четвъртък като колумнист публикува някои от текстовете, събрани в тази книга. Автор на книгата "Пропуканата България" ("Хермес", 2015). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция. "Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата. Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи. Картината, разкрила се пред взора му, може и да е ... |
|
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
|
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона продадени екземпляра от поредицата. ... От книгите на Елена Феранте , издадени на 42 езика, са продадени над 5,5 милиона екземпляра и цифрата продължава да расте. Два от романите ѝ са филмирани. По тетралогията е създаден и 32-сериен телевизионен филм с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. А за опитите да бъде разкрита самоличността ѝ, Елена Феранте казва: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори". "Тази, която си отива, и тази, която остава" е третата книга за Елена и ... |
|
|
Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул: Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си; Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с ... |
