"Има моменти в живота на човека, в които се чувства сам и изгубен сред огромния Космос. И тога зазвучават Думи, които изпълват пространството с утешителните си послания. Всяка асоциация ражда образи и провокира духовния хоризонт, за да тръгне човекът по посока на светлината. Словото за мен е Добро и Истина, Дом и Път, Вяра и Любов. То ми дава усещането за пълнота на изживяването. Затова вярвам в чувствата, които пораждат всеки стих. И искам да споделя тревогите си. Искам да проведа своя диалог със света чрез ритъма на сърдечните си болки. И може би ще продължа по пътя си с надеждата, че има смисъл от раните на всеки ... |
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
В невидимата кула Снощи валя златен дъжд. Още мирише на Бог. Постелята на есента, Разхвърляна от страстите, пустее. Жените се споглеждат озарени. Но не знаят коя е Даяна. ... |
|
Поетичният сборник с избрано на Сара Кирш “Зимна музика” включва деветдесет от най-добрите й творби в превод на Даря Хараланова и Бояна Петкова. Далеч преди да навърши 70 през 2005 г. Сара Кирш е наричана “жив класик", “най-добрата сред съвременните немскоезични поети”. Днес тя има над тридесет книги проза и поезия и е носител на най-престижните литературни награди в Германия и Австрия. Обявена за ренегатка, след като първа подписва протеста срещу лишаването от гражданство на поета-песенник Волф Бирман, поетесата бива изключена от Съюза на писателите на ГДР и принудена да напусне родината си. По повод на това тя ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Надежда Кондакова е изтъкната руска поетеса и преводачка. Носител е на почетното звание Поет-лауреат на Русия. Родена е на 17 януари 1949 г. в Оренбург. Завършила е литературния институт "Максим Горки". Публикува свои стихове от 1968 г. Завеждала е отдела за поезия в списание "Октябрь". Превежда поезия от различни славянски езици. Автор е на поетичните книги "День чудесньй", "Дом в чистом поле", "Стрела", "Птица непрелетная". Публикувала е свои работи в списанията "Золотой век", "День и ночь", & ... |
|
Роса Аз бях роса готова рози с влажен дъх да сътворя, във шепите си носех любовта, но бях роса роса росила на есента... - Обичам те, - отроних? Тя ме разбра - превърна ме в слана. ... |
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че "ще бъде пролет", утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки& ... |
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов . Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |