Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
|
Бог избра Димитър Талев да бъде писателят, който да пресъздаде историческата трагедия и неутешимите лични драми на хората, потърпевши и осъзнали поверената им от Господа и историята роля в националната история. Можем ли да си представим колко поколения писатели-романисти, а и не само романисти, е трябвало да се родят, да натрупат този опит, да обгледат сюжета, докато се изпълни времето, в което ще се появи Димитър Талев, за да осъществи този сюжет и го превърне във велика литература? Не е случайно, че писателят осъществява своя и на историята замисъл едва в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век. Талев следва ... |
|
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой , Тургенев, Чехов , от българските - Иван Вазов , Елин Пелин , - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър ... |
|
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
|
Този том включва както "Поетическото изкуство", така и някои важни портрети на поети, с които съдбата свързва през годините Любомир Левчев . ... |
|
|
Том първи от четиритомното издание с избрани съчинения на Никола Инджов е нова възможност за читателя да общува с поезията на един от най-значимите съвременни творци на изящното българско слово. ... |
|
|
Втория том от избраните съчинения на Никола Инджов съдържа романа "Възречени от Манастър" и цикъла с разкази "7 срещу 7 пъти по 7...", представящ забавните епизоди със седем кучета, свързали забележителните си биографии с тази на автора. ... |
