Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
Обградени сме от толкова много вещи и хора, но те имат ли наистина значение, ако не сме обгърнати от любов? Любовта във всичките ѝ измерения - към баща, дъщеря, майка, син, половинка в живота и т.н. Симеон Илиев в книгата си "Шегата настрана" ще разстели една улица към тази така желана дестинация. По нея героите на пиесите му ще извървят неравния път, докато нарочно падат в дупките на лудостта, изгубват се между блоковите пространства, предрешават се като просяци и поглеждат нагоре към звездите, за да попитат съдбата какво им е подготвила. Но ще стигнат ли до любовта и щастието, ще намерят ли адреса, ... |
|
|
Драматическото творчество на Константин Илиев , възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. В том 3 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Червено вино за сбогом Куцулан или Вълча Богородица ... |
|
|
"Константин Илиев притежава в чист вид театрален талант, талант на драматически писател. Той има изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене." Любен Гройс В том 1 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Босилек за Драгинко През октомври Без теб Цар Шушумига ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Учебното помагало Грамотни пчелички: Диктовки, упражнения и задачи по български език за 2. клас предоставя разнообразни възможности за постигане на високо ниво на начална грамотност на второкласниците. Включва следните основни теми от програмата по български език за 2. клас: строеж на езика; българската азбука, азбучен, речници; гласни звукове, сричка, ударение, правописни правила; съгласни звукове, звучни и беззвучни съгласни, правописни правила; части на речта (глагол, съществително и прилагателно име), граматически категории, правопис; съобщително и ... |
|
|
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
|
|
В авангардния сборник на Симеон Илиев всичко се случва и не се случва. Встъпителната "Комична ситуация" ни пренася и в красивия свят в главата на твореца, и в мизерията на реалността. Лампите в разказа "Отровен смях" светят и не светят. Хората си мислят и не си мислят... Истории като "Липса", "Прераждането", "Теорията на просяка" са и ежедневни, и изключителни. Героите им са обречени да се лутат в постоянно търсене. Срещат се, питат, учат се да чуват отговорите. Защото: "Да се задават въпроси е лесно. Трудно е да се слушат хората". Симеон Илиев е роден през ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
|
Откъде идва страхът и възможно ли е той да бъде победен? Съществува ли изборът въпреки предопределеността на съдбата? А може ли в отговора на тези въпроси да се включи и рецепта за приготвяне на омлет? "Разговор от живота" е авангардно четиво, което ни напомня колко ценно е времето за човека. Двама души се срещат на неизвестно място при неясни обстоятелства. Те нямат имена, лица, минало и бъдеще; не очакват нищо и никого. Краткият им диалог неусетно прераства в дискусия, лавираща между екзистенцията и битовото, между възвишеното и прозаичното. Симеон Илиев е роден през 1975 г. в град Харманли. Автор е на ... |
|
|
Константин Илиев нарича събраните в тази книга текстове "субстанции с различна клетъчна структура". Основният от тях е на тема взаимоотношението между литература и история. В него се проследяват перипетии от сценичния живот на пиесата "Великденско вино" във връзка с продължаващите вече 140 години спорове за обстоятелствата около гибелта на Васил Левски. Останалите текстове са: статия, посветена на една от станциите по последния път на Апостола, наскоро публикувано интервю, както и пиесата "Великденско вино". ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
