"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Тази книга е за кризите, не за проблемите. Всеки решен проблем ни прави по-уверени в себе си, по-способни, по-знаещи, и по можещи, но си оставаме същите - преодолените проблеми само ни убеждават колко стойностни сме такива, каквито сме. С всяка преживяна криза ние губим представата за себе си. След всяка криза в нас се ражда нещо ново, непознато - откриваме и преоткриваме себе си. Колкото по-голяма, по-силна е личността, която напира да се роди, толкова по-болезнена е кризата. ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
"Учебникът Анатомия на домашните животни - том 1, е предназначен за обучение на студентите по ветеринарна медицина. Той обхваща материята върху двигателния апарат (костна и мускулна система) и е съобразен с последните промени в учебния план и учебните програми по анатомия. В учебника терминологията е приведена в съответствие с последните изисквания на международната ветеринарна анатомична номенклатура. При описанието на отделните анатомични единици в началото се дават най-общите закономерности в строежа на органите и системите при животните, а накрая се описват характерните особености и различия при всеки вид ... |
|
|
Биография на дунавския град. Трето допълнено издание. ... "Името Русе е най-скъпото за мен название сред хилядите географски имена, които изпълват моето ежедневие. Вероятно съм под властта на онова чувство, характерно за мнозина русенци. Чувство на преклонение пред своя забележителен дунавски град, притежаващ летоброене, което е започнало преди повече от 19 века. Такова отношение има и най-известният на света русенец - нобеловият лауреат Елиас Канети . В биографичните бележки към книгите му, издадени на много езици, фигурира името на родния му град Русчук. Елиас Канети е забележителен космополит и същевременно велик ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
|
Странджански песни ... |
|
|
Книгата е написана въз основа на пътувания на д-р Мартин Дойков през 2013 г. в съавторство с доц. д-р Васил Дойков. Тя запознава читателите с една от най-многолюдните и най-развитите държави на земята - Япония, страната на изгряващото слънце. В книгата са разгледани природата, населението, управлението и икономиката на страната накратко, като повече внимание се обръща на регионите и градовете. Илюстрована е с над 300 цветни снимки и три карти. Предназначена за широк кръг от читатели - учители, туристи, студенти, ученици и други. Книгата е част от поредицата Географска библиотека на издателство Ковачев . ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
"Следващите редове са написани въз основа на впечатления, натрупани през последните пътувания из съседна Румъния. Това бяха пътувания през различни сезони, надлъж и на шир, с различни превозни средства, но винаги с една цел - да се опознае географията на нашата северна съседка. Отразени са лични впечатления, преживявания, слушани с внимание разкази, легенди, песни, както и факти, взети от румънската и нашата географска книжка. Има много неща, които свързват българи и румънци през вековете. Към българските места в Румъния от времето на националноосвободителните борби на нашия народ сме проявили пристрастие, за което ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
