Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изследвания. ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
|
"Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое - грапаво докосване. Не искам да те лъжа - да, накрая има смърт, онази чиста, неподправена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкушава като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъчват - зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.& ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |
|
"Скъпи читатели, Тази книга е едно сдобряване с миналото, едно помирение с мен самата и най-ранните ми поетични опити. Тя заличава пропастта на неосъществените желания и ми носи мир. От позицията на изминалите години, погледът ми към написаното е самоироничен, но и с умиление към детински чистите пориви и изказ. Първите ми стихове, естествено, са несъвършени, римите неумели, стъпките грешни и сигурно вече се чудите защо ги споделям? Просто е. Имах нужда да погледна назад и да се видя каквато съм била. Калейдоскоп е стихосбирка-експеримент. Да я създам беше предизвикателство. Надявам се да се е получила добре и ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |