Терминът Жого Бонито (Красива игра) е представен на европейската футболна общественост през 1958 г. от британския коментатор Стюарт Хол, който в опит да изрази задоволството възкликва тези две вълшебни, иначе португалски думи. Чул ги е някъде из Бразилия, където те са добре познати вече от доста време. Познати са защото по зелените терени на Рио и Сао Пауло, своите представления вече изнасят и Краля Пеле, и Радостта на народа Гаринча, и Зизиньо, и Адемир, и Леонидас да Силва... Познати са защото простата иначе игра на англичаните - футболът, при бразилците преминава в нова, по-съвършена и възвишена форма. Английският ... |
|
Пътуване до Амазония, център на света."Много книги са писани за Амазония, но тази е разтърсващо умопомрачителна. Прочетете я и разберете." Фред Пиърс "Опустошителна, изключителна и незабравима." Words Without Borders "Елиане Брум е най-добрата журналистка в бразилската преса и с право най-награждаваната в Бразилия." Globo "Във време на климатичен срив, изтъква Брум, центърът на света не са примерно Делфи или Йерусалим, нито някой от модерните ни центрове на политическо влияние; центърът е и трябва да бъде Амазония." The New York Times "Книгата на Елиане Брум излъчва страст ... |
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
В Движение авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно ... |
|
Представяме ви увлекателно, достъпно ръководство за оцеляване от д-р Робърт Стоун. "Живот без граници" е вдъхновена от изконната философия на деветима мъдреци, които през миналото хилядолетие са ни оставили значимо наследство за радостен, недокоснат от отчаяние живот. Ло Фу - китайска поетеса и философка Конеда - друидски жрец и съветник Панопулос - гръцки природоизследовател Кваджаган - наставник суфит Такапуша - индиански сахем Хуктуту - монголски шаман Беси от Пулангин балтийска ясновидка и лечителка Свами Амара от Индия "Живот без граници" съдържа десет стъпки към успеха и щастието, ... |
|
От автора на 4-часовата работна седмица, 4-часовото тяло. ... От книгата ще научите: кои са "корекционните" сутрешни упражнения на Тони Робинс; какви са психологическите номера на Арнолд Шварценегер, с които натрупва милиони; как "Магьосникът на Холивуд" Робърт Родригес превръща недостатъците в достойнства; как да превъзмогваме неуспехите и провалите като бившия морски тюлен Джоко Уилинк; как да победим страховете си и да придобием самоувереност като Джейми Фокс; как да задаваме въпроси като бестселъровия автор Малкълм Гладуел; как да преодолеем застоя в творческата си работа с Паулу ... |
|
Защо патагонците си резервират храст? Какъв е животът в най-опасната чилийска мина? Как бедуините измерват щедростта? Могат ли да ни научат на мир малайските племена? Какво значи да си образован през сърцето? Защо фарьорските лодки плават на тавана? Нови пътешествия със синята палатка. 24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина, през Албания и Йордания, до Япония и Нова Зеландия. ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |