В този сборник са включени пет прекрасни истории за животните, а сред главните герои са едно жълто куче, пощенският гълъб Арно, една улична котка - истинска кралска аналостанка, бултериерът Снап и Уинипегският вълк. Тези емблематични за творчеството на Томпсън Ситън истории символизират свободния дух и любовта към живота. Заредени са със силни емоции, а увлекателните им сюжети и изкусният стил на автора завладяват умовете и сърцата на всички. Те са наръчник по обич и съчувствие и жив пример както за децата, така и за възрастните, но най-важното е, че ни показват как всички можем да живеем в хармония и разбирателство. ... |
|
Подбор и литературна обработка: Христина Йотова . ... Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете. Наред с неизброимите славни победи в кръвопролитни битки, в нашата история има трагични страници на поражения и загуби, оставили неизличими следи в съзнанието на народа ни. Ехото от онези далечни събития, което достига до нас от дълбините на времето, както и паметта за сътвореното от предците ни, ни помага да съхраняваме националния си дух. Ние се прекланяме пред великите българи. Техният пример ни въодушевява и ни кара да се ... |
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов . В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
Споделете миг или два с някои от любимите герои на Дисни. Тези чудни седем истории - по една за всеки ден от седмицата - са изпълнени с нежност, любов и мъничко опасни препятствия. Предназначени са за деца над 4-годишна възраст и спомагат за развитието на речниковия им запас, насърчаване интереса към четенето и стимулиране на въображението им. Книгата е част от поредицата 7 истории на издателство Егмонт . ... |
|
Невероятната история за гигантската круша започва в Слънчев град, който е така вълнуващо пресъздаден в книжката, изпъстрена с възхитителни илюстрации! Слънчев град бил едно китно местенце, разположено край морето, а жителите му най-често били щастливи и се чувствали добре. Всъщност те имали само два проблема: първият бил изчезването на кмета на градчето (името му е Иеронимус Бергстрьом Северин Олсен, но повечето хора го наричали просто ИБ). Другият проблем бил, че поради отсъствието на ИБ решенията вземал заместник-кметът Квист. А той бил вечно сърдит или гневен... Животът в Слънчев град си протича мирно и тихо, докато ... |
|
"След като близо две години Анито, наречено още Пижо, мина през живота с една-единствена дума "Дай!", изведнъж така се разприказва, че бе обявено за говорител на семейството. Поучени от горчивия опит с Гогито, който още от люлката започна да произнася думите по-правилно от журналистите по телевизията, и то до такава степен, че дядо му на шега постави ултиматум: "Няма да ми говориш като дърт човек, ти не си професор, ти си дете!", мама и тате вложиха всичките си усилия да запазят някоя и друга колоритна думичка. Все пак, смятаха те, трябва да има някакъв синхрон между това тригодишно, алфоподобно, ... |
|
10 ключа за щастие. В свят, белязан от различия, е важно да изградим вътрешна хармония. В Щастие за деца Лео Борманс обрисува птици, които ни учат: да мечтаем; да споделяме щастието с другия; да не се гневим излишно; да даваме и помагаме; да се гордеем с нещата, които умеем; да не се страхуваме; да бъдем любопитни и да не спираме се учим. Можеш ли да полетиш по-високо, да стигнеш по-далеч? Можеш ли да дадеш криле на смелостта и вярваш ли в себе си? През образите на птици авторът размишлява върху нашите стремежи и цели и избора ни какви да бъдем, върху желанието да се свържем с другия и влиянието на нашите ... |
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
Безспорно е, че в последните години интересът към Средновековието нарасна. В интернет се появиха множество игри, чиито действия се развиват "през Средните векове". Фентъзи романи и филми също претендират, че се основават на познанията ни за този период от човешката история. В същото време продължават да съществуват старите трафарети, които описват това време единствено като мрачно, злокобно и изцяло лишено от човечност. Затова амбицията на поредицата "Пътешествие из Средните векове" е да покаже един по-достоверен изглед на Средновековието - време, изпълнено с драматични събития и конфликти, с достойни ... |
|
В тази книга са събрани най-хубавите стихотворения за деца от поетите: Петко Р. Славейков ; Васил Попович; Иван Вазов ; Стоян Михайловски ; Константин Величков ; Трайко Симеонов; Цанко Церковски ; Васил Ив. Стоянов; Стоян Дринов; Стилиян Чилингиров ; Емануил Попдимитров ; Чичо Стоян ; Цоньо Калчев; Елин Пелин ; Дядо Благо ; Дора Габе ; Гео Милев ; Асен Разцветников ; Веса Паспалеева ; Йордан Стубел. ... |
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
Илюстрации: Матей Форман. ... Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца... Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел. Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" ... |