"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството... В тази книга надграждам и доразвивам някои ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
Всеки понякога може да бъде център на Вселената. Въпросът е какво следва от това. Един средностатистически и леко депресиран гражданин на Земята, който мечтае да бъде писател, но си изкарва хляба като синоптик в телевизия, докато въздиша по несподелената си любов, е поставен в центъра на тази абсурдно-иронична история. До какво може да доведе обикновена печатна грешка? Възможно ли е един редови гражданин да крие фатална за Вселената технология? И след като действителността се е превърнала в нелепа измислица, как ще се възстанови така нужното равновесие в света на човеците? Романът "Печатна грешка" представя ... |
|
Епос, пречупен през комична гледна точка към историята и ролята на човека в нея! Годината е 1943 -а . Европа гори в пламъците на Втората световна война. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, бягат от дома си, за да присъединят към партизаните. Пътят им минава през битки и приключения, изпълнени с абсурдни, трагикомични ситуации. История за вечния младежки бунт срещу родителите и социалните норми, за наивната вяра в утопии, за революцията като върховен афродизиак, отключващ еротични трепети. Една съвременна приказка отвъд пропагандните клишета и митове, смешна до сълзи, която ни помага да се ... |
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
|
Продължение на романа "Чернова “. ... Заплашително абсурдна ситуация! В твоят апартамент живеят чужди хора... Твоето работно място е заето от друг... Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена... Ти не съществуваш за света. Някой те изтрива от него. Кой и Защо! Кирил Максимов е "изтрит" от реалността и става функционал-митничар. Посещава чужди светове. Впоследствие решава да се добере до истината – да научи кой все пак ръководи функционалите. Попада в Аркан, където започват да му оказват натиск, убиват любимата му Настя, приятелят му Котя се опитва да го убие, след като Кирил научава, че той е ... |
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
Ами ако някоя книга не ти казва какво да мислиш, а те насърчава да го правиш самостоятелно? Ами ако имаше книга, която не дава всички отговори, а вместо това задава въпроси? Книгата "Ами ако...?" предлага на децата нов начин да изследват света около себе си и да общуват с него, като задават щури, абсурдни, провокиращи мисълта въпроси. Ами ако можеше да пътуваш във времето? Или да бъдеш вечно млад? Ами ако ядеше буболечки? Или броколите имаха вкус на шоколад? Ами ако притежаваш някакво свръхумение? Тези въпроси не само насърчават по-големи умения за критично мислене, но и дават на децата пространство за общуване, ... |
|
"Тази книга може да претендира за закачлива антология на две епохи - едната абсурдна, другата недъгава. Но и за игрива похвала към разума - които и тогава, и сега съумява да различава скалата от чакъла, и като ги различи - деликатно да подскаже, кое струва повече... Тя с небрежна точност припомня и пълзящи, и летящи личности през всички тези години. Това е Измирлиевата присъда срещу самоубийствената българска склонност бързо да забравяме - и лошото, и гордото! Ако тази книга е "списък", това е списъкът на едно сложно и объркано време, вече свършило за едни и видимо неразбрано от други. ..." Атанас ... |