"Представителят на групата "Литература Диктатура" Светослав Терзийски дебютира с разказите от книгата "Безпризорни ангели". Историите ни срещат с доста колоритни персонажи, сред които се вмъкват "безпризорни ангели", херувими, архангели и всевъзможни паднали герои и обитатели на небесните селения. Динамичен сюжет, силна ирония, хумор, примесен с цинизъм са инструментите за справяне в баналния контекст на ежедневието." Мария Калинова, "Литературен вестник""Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
Във втората си книга, "Иракският Христос", Хасан Бласим (1973, Багдад), събира 13 разказа в стила, познат ни от "Лудият от площад "Свобода": трескави построения на преситен от разруха ум; срещи на народната разказваческа традиция с експресионистичната поезия в репортажен декор; чудновати картини, нахвърляни със средствата на искреността, болката и екзалтацията. И в този сборник по непредвидими начини живее и умира съвременен Ирак: разговор с джин в пролука на време-пространството; лов на скорпиони с лъжица; един Христос, който се жертва заедно с другите в името на майка си; яйце от заек, което ... |
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията."Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също. Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? ... |
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
В авангардния сборник на Симеон Илиев всичко се случва и не се случва. Встъпителната "Комична ситуация" ни пренася и в красивия свят в главата на твореца, и в мизерията на реалността. Лампите в разказа "Отровен смях" светят и не светят. Хората си мислят и не си мислят... Истории като "Липса", "Прераждането", "Теорията на просяка" са и ежедневни, и изключителни. Героите им са обречени да се лутат в постоянно търсене. Срещат се, питат, учат се да чуват отговорите. Защото: "Да се задават въпроси е лесно. Трудно е да се слушат хората". Симеон Илиев е роден през ... |
|
"Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество, в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен "истаблишмънт" не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме "нова вълна" в литературата впрочем." Ани Илков "В "Между стените" има от писането на Ървин Уелш - мрачно, ... |