Настоящият сборник включва избрани произведения в поетична и белетристична форма, обединени от темата за смисъла на живота и бъдещето на човека, базиращи се на информацията от Библията и логиката, и свидетелстващи за Божията любов като основен двигател за създаването на света и неговото избавление от злото. Лилиан Джордан е литературния псевдоним на Екатерина Йорданова Абаджиева, която се занимава основно с преподаване и превод на английски език. След завършване на образованието си като филолог в Софийския университет, тя работи като преподавател в родния си град Кюстендил, в Софийския университет и в редица държавни и ... |
|
Стихотворения. ... Благовеста Пугьова (1978) завършва финанси в "УНСС" и данъчно право в "London school of economics and political science". Основател е на инициативата "Подарете книга" - мрежа от доброволци, които подаряват книги и приятелство на деца, лишени от родителска грижа. Пише поезия, публикувала е в различни Интернет и печатни издания. Първата ѝ книга е подготвена за издаване още през 2010 г. и оттогава тя все умишлено я отлага: "Не е... Не е още готова". Така след четири години това е по-скоро малка антология, отколкото дебютна книга. Отзиви "В "Един ... |
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова : с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
Интимна лирика. ... "Един поет по душа казва, че хората сме като сферите. В мига, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че може би не се познаваме. Сигурно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да искаме да се приближим, да изчезнем един в друг, допирните ни точки винаги остават на разстояние. Затова дори и когато си мислим, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че всъщност близки са само орбитите на желанията ни. Нещо като в онази песен, в която се казва: „ Танцувам сам, макар и с теб"."Сезони" е нещо такова - опит да намеря очите си, да намеря сърцето си, ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
"Без дом на остров щастие няма, без вяра- с душа си на мъртъв. Хоризонтът е обикновена измама- утроба лъжлива на изгрева кървав." ... |
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |