Алексей Ремизов (1877 - 1957) е смятан за наследник на Достоевски . От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и стилистиката на изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи. ... |
|
|
Невероятната история на цирковата династия Балкански. В цирка можеш да се родиш, да се влюбиш, да умреш, но от него не можеш да избягаш! ... "Видях го с очите си. На касата възрастна жена спря инвалидната количка на сина си и започна да брои някакви дребни банкноти. Те обаче явно не стигаха за двата билета, защото тя изведнъж посърна, хвана дръжките на количката, обърна се и тръгна обратно надолу по тротоара. В този момент отнякъде изскочи Александър Балкански, догони жената и я върна. После нареди на касиерката: - Дай на госпожата две покани за централната ложа за всичките дни от седмицата. И настина, в следващите ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
Русия. Документи и свидетелства."Огняна Иванова е създала неповторима, изключително оригинална книга, защото подобна не съществува. Нито в Русия, ноти в света извън нея. За сега я има само на български, което я прави повече от уникална. За да се случи подобно документално четиво, от което ще настръхнете от ужас и потресение, О. Иванова с години е издирвала материалите за тематичния си том. През погледа ѝ са преминали поне стотина сборника с архив, спомени, дневници, кореспонденции, вестникарски публикации, публични изявления, отворени писма, конгресни речи и прочие свидетелства за епохата, за която разказват. ... |
|
|
Документален сборник. ... Документалният сборник има за цел да привлече вниманието на широката българска публика към въпроса за изселването на арменци от България към Съединените щати през 60-те години на ХХ век. Изданието търси причините за това изселване и механизмите, с които то се осъществява. Представени са новият път, по който поемат стотици арменски семейства, техните мечти, съдби и връзки с България. Върху основата на непубликувани до момента документи от български архивохранилища и на спомени на участници в изселническата вълна сборникът запознава читателя с неизвестни факти от близкото минало и допринася за ... |
|
|
"Тази книга е като забита кама. Но не в гръб. И не в сърцето. В мутрата, в мутрата на злочестината, която наричаме държавата - кочина на раята. Във физиомутрата на така наречената "национална сигурност" - продадена, продажна, предадена, на колене пред разкопчания цип на разпасания чорбаджия. От душата си съм изтръгнала тази книга, изкървила съм я, изкъртила съм отломките на безсилието - че този живот не е за боклуците, а за смелите е този живот. Журналистиката е кално риене - от Бойко Борисов в Бояна, през офиса на Пеевски, до Ахмед Доган в Сараите, като една Райна Княгиня - през сокаците на подземните ... |
|
|
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
|
За американските журналисти "Ужасната измама" и "Пентагейт" засега са достъпни само на френски. Но онези от тях, които са успели да се запознаят с книгите на Тиери Мейсън, се чувстват най-малкото смутени, ако не убедени в изложеното. Неговите разследвания несъмнено ще имат голям политически отзвук в САЩ, защото не може да няма виновни и отговорни за случилото се преди година. Ако бъдат издадени в Америка напълно е възможно президентът Буш да бъде принуден лично да даде обяснения пред обществеността. ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
